Какво те привлича към рапа?
Може би свободата на изразяване. Фактът, че там няма толкова ограничения. Изобщо в музиката не би трябвало да има ограничения, защото е изкуство, но имам чувството, че рапът е най-свободен от всички стилове.
Помниш ли първото нещо, което израпира?
Да, помня го. Пиша още от малък, много ми харесваше по някаква причина. Спомням си, че тогава слушах една песен на Ice Cube и цялата емоция от песента ме беше накарала и аз да седна да направя нещо подобно – да разкажа за кварталите.
Кое е толкова ценното на кварталите, за да помогнат на рапъра да израсне?
Малко или много света там. Всеки човек, рано или късно, излиза на улицата сред други хора. И колкото повече седиш там, толкова повече разнообразие виждаш. Различните квартали носят различна обстановка.
Какъв е твоят квартал?
Изпълнен е с готини хора, които винаги са търсели да изразят себе си по някакъв автентичен начин. Това желание за откриване на нови неща е едното им основно качество, а другото, за което съм и много благодарен, и много ценя, е лоялността.
Когато пишеш текстове се стараеш да са автобиографични или предпочиташ да разкажеш историята на някого от твоето обкръжение?
Със сигурност го има и второто, защото това е моят свят. Всеки пише през собствената си призма за света, който го заобикаля. Това прави и музиката му различна. Виждам какъв е моят поглед върху ситуацията, анализирам я и вече спрямо инструментала, той сам ми придава конкретните емоции и ми казва кои думи точно трябва да бъдат написани върху него, за да се получи подходящата песен. Ако инструменталът се прави по текста означава, че искаш да кажеш нещо много съществено с този текст.
Ти имал ли си такъв случай?
Може би, като бях малък. В десети клас, ако трябва да съм напълно честен, идеята ми беше след даскало просто да замина за Америка, да живея на улицата и да съм уличен музикант. Още тогава писах песни на китара, зарибявах се да свиря и на пиано. Всъщност се учех да свиря на всякакви инструменти, защото имах желанието непрестанно да откривам нови неща. Вероятно затова тогава съм писал по-различни песни, които са ме предразполагали първо да напиша текста и после да ги изсвиря на китарата.
Как се случи преходът от китарата към рапа?
Спечелих едно състезание със стипендия за уроци по музика като награда. Ходих на пеене, но започвайки уроците по китара, видях, че човекът там нямаше на какво много да ме научи, предишният ми учител просто е бил толкова добър, че бях твърде напред в сравнение с онова, което другият ми даваше. По цял ден импровизирахме, което можех да си го правя и без него. На пианото не ходих на уроци. Свиря изцяло по усещане и учене с годините кое-какво-как става, теорията я знам. После пък започнах сам да си правя инструментали, запознах се с хора, които също правят инструментали и започнахме да работим заедно. Така се прехвърлих към рап жанра. Стана абсолютно естествено и покрай crew-то, от което съм, FOM Crew. Занимаваме се и с графити от много години. Покрай музиката аз поспрях, но на моите хора им стоят имената по стените и ще продължават да стоят.
Разкажи ми повече за графити културата. Какво представлява?
При мен тръгна толкова естествено, че не мога да ти кажа откъде точно започна. Знам обаче кое го засили. Един графити фестивал, 2013г. някъде, където отиваш и рисуваш, дават ти уроци, научиха ни на много и ние припознахме себе си в желанието за идентичност, което беше водещо там.
Остават ли всъщност графитите? Като страничен наблюдател виждам как някой си оставя tag-а някъде и някой друг ще дойде след време и ще нарисува отгоре. Според теб това част от културата ли е, или не бива да се случва?
Каквито и чувства да имам към това, то си е част от културата и присъства. Обаче все пак има и респект между графити артистите. Да кажем STER, да почива в мир, той за мен към днешна дата е последният крал, който е имало по улиците. Неговите парчета в момента не се минават. И трябва така да си остане. Това е респект към човека. Само някой нов би го направил, би посегнал. Останалите не биха, което е хубаво.
Нека те върна към музиката. Откъде дойде идеята за албума „RIVERBOY”?
Първата му копка, да я наречем, беше в автобус някъде между Португалия и Испания. EIMOMCHE, продуцент на първата песен, „8“, ми я беше пратил, много я бях харесал. От първото слушане директно му бях споделил, че това е нещо, което бих искал да направя и което ще стане яко. Аз съм от тези хора, които си взимат почивка от работата, за да могат да си работят спокойно. Тогава си бях взел точно такъв тип почивка. Втората песен пък я писах, като бях в Египет и си бях казал, че искам да направя нова песен, с нов клип. Всъщност на по-късен етап осъзнах, че тези две песни могат да бъдат част от цял нов албум – „RIVERBOY”.
Кой е „RIVERBOY”?
Виждам го като персонаж или може да се приеме като олицетворение на момента, в който съм се намирал тогава, чисто като разсъдък. Така си категоризирам разни етапи от живота – на базата на какво съм писал, какво съм чувствал и мислил. Целият процес над „RIVERBOY“ отне три години – от началото до края.
Всяка от песните има свой минивидеоклип-visualizer.
На мен ми се искаше даже да са пълнометражни. Но пък тук е и идеалният момент да дам shout-out на Лиа Паликова и Бояна Войнова. Лиа и Тони Пенчев са хората, които работиха зад CODE:RED от 2022г., албум, на който продължавам да се кефя. Оттам разбрах, че тя ще е и точният човек, който да визуализира „RIVERBOY”. Искаше ми се всяко видео да е хем индивидуално, хем да става за гледане наведнъж с останалите. Не знам доколко е видно за крайния потребител, но се получи един вид съкратено „RIVERBOY” битие. В началото имахме супер много идеи, които се култивираха и ставаха все повече и повече. После пък трябваше да станат по-малко и по-малко, за да можем накрая да сме напълно наясно какво искаме да изразим и да покажем в тези седем секунди. Бояна е тази, която чрез цианопринт направи всеки кадър уникален.
Коя е най-абсурдната идея за „RIVERBOY” , която сте имали?
Може и да я осъществя някой ден, но сега минава към абсурдна или поне най-трудна за изпълнение. Всеки един от клиповете, седем клипа, седем анимации, седем различни аниматора, но да се следва обща история.
Сега ще те върна още по-назад – „Свой“, дебютният ти албум.
Това бяха първите ми стъпки в рапа. Желанието да споделя своите морални вярвания тогава ме накара да направя „Свой“. Светът се изменя постоянно, но аз бях сигурен в моите принципи или поне какви исках да бъдат. Чувствах се сякаш нямам друг избор, освен да направя този албум. Поглеждайки назад, „Свой“ е готина част от пътя, който съм извървял. Има го обаче, че артистът постоянно е недоволен от това, което е правил преди, защото винаги може по-добре.
Защо човек си създава алтер его? Като оправдание да каже всичко, което мисли ли?
Не е една причината. Алтер егото е повече от самия човек, защото хората виждат и харесват алтер егото, разбираш ли? Ти може да си останеш същия човек, но те не те възприемат по този начин. Не знам как да ти го обясня…
То остава, а не твоето име.
Малко или много, да. Да си артист е малко като да си магьосник – показваш на хората нещо, което те не могат да направят. И точно затова си им интересен и те харесват. Да си артист е и начин на живот, начин на мислене, начин на действане. Последните над десет години, като стана от леглото, за да излизам от нас, съзнателно съм се обличал, съзнателно съм подбирал дрехите си. Това е важно, защото така се изразяваш. Така си в момента, така оставаш осъзнат какво се случва около теб.
Илюстрация: Йони
Още текстове за музика може да прочетете тук.
Вашият коментар