-
„Верити” (2026) – истината е най-ненадеждният разказвач
След финансовия успех на няколко екранизации по романи на Колийн Хувър като „Никога повече” и „Споменът за него”, „Верити” идва с малко по-различна заявка. Вместо класическата романтична драма, с която авторката е най-позната, филмът на Майкъл Шоуолтър („Представата за теб”, „Очите на Тами Фей”) се насочва към територията на психологическия еротичен трилър. В центъра му…
-
Джон Ленън – „Imagine“. Палитра от чувства
Шум, ечене и крясъци. Пълни стадиони и изпаднали в истерия тела. Кой вече ни слуша, музиката ни не се чува, текстът е сляп. В албума „Imagine“ срещаме Джон Ленън не като бийтъл, гениална рок звезда или поет, а като безименно дете, мечтаещо за мир в себе си и с останалите. През нежните тонове до плачевните,…
-
Човекът между свободата и контрола в киното на Йоргос Лантимос
Йоргос Лантимос е режисьор, чието кино трудно може да бъде разглеждано единствено през призмата на сюжета. Неговите филми често изграждат светове, които на пръв поглед изглеждат абсурдни, но постепенно разкриват особеностите на човешкото поведение, на отношенията между хората и на начина, по който властта, зависимостта, желанието и свободата се преплитат. Трудно е киното на Лантимос…
-
Ленард Коен – наричан бях поет, понякога певец
Той умее да свири на струните на душата и да улавя ритъма на езика. Играе смело на поезия и на музика, сякаш е дете, открило огъня с драсване на клечка кибрит. И ако думите му парят, то е, защото самият той гори. Той е Ленард Коен. Лондон, дъждовна утрин. Млад писател се бори с белия…
-
„Лолита“ (1962) – любовта като власт
„Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.“ Героят на романа, Хумберт Хумберт, ни посреща наглед с изповед. Светът само го слуша, всяка една дума е изживяна, събитията са отминали, а Хумберт…
-
„Мъртва хватка“ – спектакълът започва, на сцената са оскърбените
В „Мъртва хватка“ острият хумор и галещият ухото джаз са фон на градиращото напрежение, а стереотипите за „перфектен холивудски трилър“ потъват в мъгла от главозамайващ цигарен дим. Една действителна криминална история излиза от архивите на 70-те, за да предизвика още веднъж медийното внимание. Под режисурата на Гас Ван Сант случаят се превръща в сатиричен прочит…
-
„Одисея“ (2026) – в търсене на път към дома под бремето на спомена
Три години след последния си грандиозен успех, биографичната драма „Опенхаймер“, Кристофър Нолан се завръща с още по-амбициозен кинопроект – световна история, за която режисьорът споделя, че от години мечтае. От самото начало на работата по екранизирането на епическата поема публиката бе ангажирана в дискусии относно вечния въпрос как трябва да се подхожда към литературните класики,…
-
„Съседите отгоре“ е покана, която си заслужава да приемете
Съседското любопитство е нездравословно, но трудно устоимо чувство. Във всеки друг случай няма какво да ни свързва с тези хора, но след като са се нанесли в апартамента до нас, няма как да не се зачудим – що за хора са те? И ако в някои случаи стените се оказват достатъчно тънки, за да започнем…
-
10 години по-късно: „Капитан Фантастик“
Запитвал ли си се дали можеш да оцелееш една нощ в гората без никакви цивилизовани инструменти? Възможно ли е да откриеш истинския смисъл на човешкото съществуване чрез пълно откъсване от цивилизацията и завръщане към суровата природа? Това са фундаменталните въпроси, които филмът на Мат Рос, „Капитан Фантастик“ (2016), поставя пред зрителя, проследявайки живота на семейство…
-
„Супергърл” (2026) – между отмъщението и справедливостта
След успеха на „Супермен” (2025), с който Джеймс Гън постави оптимистично начало на новата филмова вселена на DC Comics, любопитството към следващите заглавия нарасна. Не след дълго, около година по-късно, имаме нов филм, част от грандиозните планове на Гън. Със „Супергърл” (2026), режисиран от Крейг Гилеспи („Аз, Тоня“, „Круела”) и базиран на комикса „Supergirl: Woman…
