Автор: Деян Трайчев
-
Джон Ленън – „Imagine“. Палитра от чувства
Шум, ечене и крясъци. Пълни стадиони и изпаднали в истерия тела. Кой вече ни слуша, музиката ни не се чува, текстът е сляп. В албума „Imagine“ срещаме Джон Ленън не като бийтъл, гениална рок звезда или поет, а като безименно дете, мечтаещо за мир в себе си и с останалите. През нежните тонове до плачевните,…
-
„Лолита“ (1962) – любовта като власт
„Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.“ Героят на романа, Хумберт Хумберт, ни посреща наглед с изповед. Светът само го слуша, всяка една дума е изживяна, събитията са отминали, а Хумберт…
-
10 години по-късно: „Капитан Фантастик“
Запитвал ли си се дали можеш да оцелееш една нощ в гората без никакви цивилизовани инструменти? Възможно ли е да откриеш истинския смисъл на човешкото съществуване чрез пълно откъсване от цивилизацията и завръщане към суровата природа? Това са фундаменталните въпроси, които филмът на Мат Рос, „Капитан Фантастик“ (2016), поставя пред зрителя, проследявайки живота на семейство…
-
„Ordet“ (1955) – абсурдът на вярата
„Дай ми словото си“ – толкова къс и прост наниз от думи. Колко е трудно да се произнесат, да паднеш на колене и с един скок на пълна отдаденост да се обърнеш към абсолютното? Мярката е една невероятна бездна, заплашваща с шипове и бездънния си лик. Залогът на тези думи е непознат за нас, виждали…
-
„Апокалипсис сега“ (1979) – психеделичният войник
Това е краят на всичките ни премислени планове. Стъпките назад са невъзможни, само погледи през гърбовете, изходът е немислим, виетнамската джунгла дърпа войниците, хиляди, милиони, и оставя забавени, забравени писма. Писма от близки се пращат за мъртви, числото на убитите за ден надскача десетки. Между дърветата на виетнамската джунгла вирее лудост, хаос, култове, зелени униформи……
-
„Сират“ („Sirāt“) – насочи ни по правия път
В мюсюлманските страни плува като стар заветен кораб в бурно море една народна поговорка, която гласи, че Аллах изпитва онези, които обича и хората ще бъдат изпитани със страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете, но само търпеливите ще получат облекчение. „Сират“ („Sirāt“) въвежда зрителите с кадри, в които ръце носят…
-
„Амаркорд“ (1973) – домът на едно малко италианско момче
Спомням си. Стаята от детството. Пребяганите стотици пъти улички. Магазинчето. Онова голямо дърво с големите клони. Лятната ваканция. Площадката. Проливните дъждове през течащия прозорец. Центъра. Празниците. Първия сняг… Спомням си задъханите усмивки и неизбежните инати в още една секунда веселба. Буря от спомени, оставили белег в мисълта. „Амаркорд“ (1973) е пробуждащ носталгията, кинематографичен мемоар за младежките…
-
„Сатанинско танго“ – в инерцията на разпадащата се природна плът
„…Може пък животът в базата да се възвърне? Да докарат нови машини, да дойдат нови хора и всичко да започне отначало? Да поправят стените, да варосат наново сградите, да включат помпената станция? И да потърсят техник…?“1 „Сатанинско танго“ < Sátántangó > осветлява и полага пред очите ни безмилостната съдба на едно от множеството опустели промишлено-стопански…
-
„Спартак“ – Да се влюбиш в собствената си лудост
„Да-даа, Даааа-да“ – въвеждащите ни инфантилни звуци в „Спартак“ като първите опити на дете да проговори, привличат натрапчиво вниманието ни – ето, тук сме, пред персонажа с многото сака и бял грим по лицето. Той си остава дете, докато не си сложи шапката. И тогава ни проговаря за пръв път, вече научил се на език,…
-
„Персона“ (1966) – Суетният смях на актьора
Още с откриващите минути на „Персона“ (1966г.), Ингмар Бергман показва фрагментарността на съзнанието, на мислите ни, на тези асоциации, които се изнизват като верижка. Фрагментите следват едни след други, сякаш нямат нищо общо помежду си, но са вплетени, държат се с безцветно конче, което търсим, за да разберем нещо повече за собственото си съществуване. Шведският…