Категория: Наслаждавай се

Йоргос Лантимос е режисьор, чието кино трудно може да бъде разглеждано единствено през призмата на сюжета. Неговите филми често изграждат светове, които на пръв поглед изглеждат абсурдни, но постепенно разкриват особеностите на човешкото поведение, на отношенията между хората и на начина, по който властта, зависимостта, желанието и свободата се преплитат. Трудно е киното на Лантимос…

За нея е лесно да нарушава правилата в киното, защото така или иначе никога не ги е знаела. Тя е великан в дребно тяло с екстравагантна прическа и със слабост към точковия десѐн. Тя разбива на пух и прах конвенционалните представи за кинопродукция още преди Годар и Трюфо. Творческият ѝ  порив е самобитен и необуздан…

Безкрайни борови гори, разпростиращи се навсякъде около пътя. Дървета, стари и вечни, сякаш без край. Без планини в далечината, без хълмове – всичко е плоско като тепсия и само сивото небе, натежало от облаци, се разпростира докъдето поглед стига. Лятото е като хладен есенен ден, а зимата – бяла и студена. Където морските вълни мият…

„Дай ми словото си“ – толкова къс и прост наниз от думи. Колко е трудно да се произнесат, да паднеш на колене и с един скок на пълна отдаденост да се обърнеш към абсолютното? Мярката е една невероятна бездна, заплашваща с шипове и бездънния си лик. Залогът на тези думи е непознат за нас, виждали…

Какво кара млади артисти да са политически ангажирани и как това се отразява на изкуството им? Отговорът може да намерите, ако посетите изложбата „Точка на кипене“ до 30.04 в Гьоте-институт в София. В нея са показани произведения на колектива „АМАН“, а повече за творбите ще научите в интервютата долу. Богдан Радев – „Гладна стачка“ Какво…

Романът „Проектът „Аве Мария“ на автора на „Марсианецът“ Анди Уеър е познат сред феновете на научната фантастика. Ключова характеристика за художествения свят на Уеър е задълбочената научна обосновка, залягаща в основата на проблемите, с които се сблъскват героите му. Прецизността, която авторът влага в обясненията на явления и катаклизми с присъщите им специфични термини, е…

Това е краят на всичките ни премислени планове. Стъпките назад са невъзможни, само погледи през гърбовете, изходът е немислим, виетнамската джунгла дърпа войниците, хиляди, милиони, и оставя забавени, забравени писма. Писма от близки се пращат за мъртви, числото на убитите за ден надскача десетки. Между дърветата на виетнамската джунгла вирее лудост, хаос, култове, зелени униформи……

В мюсюлманските страни плува като стар заветен кораб в бурно море една народна поговорка, която гласи, че Аллах изпитва онези, които обича и хората ще бъдат изпитани със страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете, но само търпеливите ще получат облекчение. „Сират“ („Sirāt“) въвежда зрителите с кадри, в които ръце носят…

Спомням си. Стаята от детството. Пребяганите стотици пъти улички. Магазинчето. Онова голямо дърво с големите клони. Лятната ваканция. Площадката. Проливните дъждове през течащия прозорец. Центъра. Празниците. Първия сняг… Спомням си задъханите усмивки и неизбежните инати в още една секунда веселба. Буря от спомени, оставили белег в мисълта. „Амаркорд“ (1973) е пробуждащ носталгията, кинематографичен мемоар за младежките…