Това е краят на всичките ни премислени планове. Стъпките назад са невъзможни, само погледи през гърбовете, изходът е немислим, виетнамската джунгла дърпа войниците, хиляди, милиони, и оставя забавени, забравени писма. Писма от близки се пращат за мъртви, числото на убитите за ден надскача десетки. Между дърветата на виетнамската джунгла вирее лудост, хаос, култове, зелени униформи… смърт.
„Апокалипсис сега“ е епичен филм, превеждащ през дверите на унищожителните сили, бушуващи в горите на Виетнамската война. Франсис Форд Копола преплита сюжета на филма от това световно историческо събитие с новелата на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“, измествайки по този начин документалният наратив в тежък пейзаж, готов да обхване човешкото напрежение както между нациите, така и вътре в героите, в самите тях си.
Гори, опожарени и бомбардирани, престрелки, вертолети, дървени тотеми, проливни дъждове и звук на перки, още от този кинематографичен жест, наслоен върху песента на The Doors „The End”, биваме връхлетени от хипнотичната атмосфера на филма. Плътен глас ни въвежда в съня си, в халюцинациите си, в реалността – всичко потича в едно, всичко е едно. Преждевременно се запознаваме с травматичната ситуация на човека, който пръв ни проговори – капитан Уилард (Мартин Шийн), окаян и полудял от мисли и желания да преживее още една минута във войната, на фронта, изложен на ужасите. Като дар от небесата, отговарящ на молбата му, двама офицери го заварват в отседналата от него стая в Сайгон и го отвеждат в очакващия го щаб да му възложи класифицирана мисия – да намери полковник Валтер Кърц и да прекрати „заповедите“ му. Оттук насетне капитанът поема на път през виетнамските гористи бойни полета и реки, заедно с екип от патрулна лодка, към Камбоджа, където се предполага, че е „полуделият“ полковник.
Не отнема обаче и ден за героите да разберат, че там лудостта е прихванала всички, войната е привнесла в тях кикота на хиени пред своята плячка. Военната чест и закони за съобразяване с плахия живот на виетнамските села изглеждат само фасада и фалш, които са изпълнявани от време на време, само колкото да се залъгват, че това, което извършват не е масово и безредно убийство. Джунглата е превърната в земя, дом на войниците, от който няма път назад. Безредието между тях бушува, захвърлените между дърветата търсят спасение, някакво чудо, което да прекрати всичко.
Протичащият пулс на „Апокалипсис сега“ препуска от унищожително-потресаващи кадри към спокойни и тихи гласове. В един момент сме свидетели на апокалиптична гледка от всяващите разруха и подчинение заплашителни вертолети и хилядите проливащи в кръв земи патрони. А минути по-късно –красиви картини на джунглата, на нейните нежни и плавни реки, които се разсичат от лодка, образуваща заоблени вълни около флоралните завеси на листата, пазещи сянка от ярко залязващото оранжевеещо слънце.
Във визуален и озвучителен аспект филмът е същински карнавал от наслада. Природата на виетнамската джунгла разкрива пред нас, таящи в нея както опасности, така и красота. Проливните дъждове ни обливат от свежест и безпомощност. Експлозиите са осветяващи фойерверки, загатващи разруха. Вечерите са опиум, унасящи тялото и увиващи го в напрегната пружина. Музикалният психеделичен дух на 60-те, споделящ тази картина, оживява наблюдаващото съзнание, като го завладява в електрическите ритми, викове, пъшкания. Под звука на легендарните рокендрол парчета, американските войници губят всякаква почтена решимост, кауза и облог, като се опияняват от студената бира, наркотиците и мощта на автоматите си.
Тази липса на една по-съвършена сплотеност, чиста от всякакви морални предразсъдъци, детска, невинна и в същото време в постоянна решимост да убива кръвожадно, докосваща се до примитивните си корени, за да опази свещеното в себе си, е мотив, който с напредъка на филма, следа по следа, ни загатва, че това е мисълта най-плътно ангажираща полковник Кърц. Образът на този герой, по-удачно е да се нарече неясен силует, и неговото присъствие са може би най-впечатляващото в „Апокалипсис сега“. През всичките преплувани 2000 мили през виетнамските реки до Камбоджа, това, което е известно както за капитан Уилард, така и за нас, е единствено досието на полковника. Въпреки това всяка една минута е обагрена с напрежение от неговото постоянно (квази)присъствие в мислите ни, той хваща спойката на случващото се и всичко, което ни дърпа във филма, е това да го срещнем, да го чуем. Ядрото е самият персонаж, мистифициран, полковник Кърц се превръща в точка, излъчваща енергия, която не ни оставя намира.
„Апокалипсис сега“ е една сплетена изповед между полковника и капитана, тяхната постоянна игра през влажните гори, рокендрола и селските племена. Курсът на лодката се движи в непознати войни, посвещава ни вечер в традициите на някое племе, запознава ни със семейства, сблъсква ни с жадните погледи за женска плът и невинността при получената възможност за досег до такава. Ние плуваме заедно с екипа и не ни е отнета споделената с тях непредсказуемост и очакване на следващото. С всеки кадър филмът успява отново и отново да ни изненада.
Този изповеднически характер на разказване на историята, погледите на героите в камерата, взирайки се право в нас, ни предлага един съвсем различен начин на възприемане на филма. Той се превръща в множество въпроси, пред които сме изправени. Оставя ни време да помислим, не бърза, плавен е в даването на своите отговори, но последните не повдигат дълга пред зададения въпрос. Дете на своето време на параноя, „Апокалипсис сега“ поставя неудобното съмнение в собствения ни морал, в способностите ни за нещо повече и онагледява ужаса от човешкото. Това е краят, прекрасни приятелю.
Илюстрация: Бори Н.
Още текстове на Деян Трайчев може да прочетете тук.
Вашият коментар