Криминалната драма „Peaky Blinders: The Immortal Man“ връща почитателите на сериала в познатата им обстановка: градът е Бирмингам, барът е „При Гарисън“, „пазителите на града“ действат по нареждане на Шелби, но приликите с царстващия през 1919 година ред (когато се развива сюжетът в първи сезон) приключват тук.
1940 г., Втората световна война е започнала, а от славната фамилия Шелби са останали повече надгробни плочи, отколкото живи членове. Някога изпълненото с живот, работа и тайни съзаклятия имение – символ на престижа на семейството – е вече полуизоставена, рушаща се сграда. Съхнещи дървета обгръщат пустото семейно гробище. Мъглата е единственият постоянен обитател на някога внушителната собственост.
Замъкът е отражение на краля. След шест сезона, в които верният зрител е бил съпричастен както с мъките, така и с радостите на семейството, филмът разкрива Томас Шелби (Килиън Мърфи) в на пръв поглед непривични обстоятелства. Кралят се е уединил и търси утеха в словото. Последната му голяма авантюра е като никоя друга преди. Не са замесени пари, оръжия и престъпни схеми, а една пишеща машина и тежкият товар на греховете. Останал сам, Томи живее в тежките спомени от миналото. Кралят сякаш е прокълнат вечно да се изплъзва от прегръдката на смъртта и да гледа как тя домогва най-близките му.
Пейзажът е ефективен инструмент за потапяне на зрителя в атмосферата на епохата и в мотивите зад действията на героите. Както природните, така и урбанистичните картини създават усещането, че персонажите обитават един мрачен, пропит от смърт свят с мъгляви морални ориентири. Контрастът между шума на индустриалния град и меланхоличната тишина на пустите периферни долини внушава душевен смут.
Въпреки че отсъствието на добре познатите персонажи е осезаемо, то е само по себе си отделен герой в настоящата лента. В центъра на действието попадат нови герои, които се вписват в естетиката на сериала, успешно пресъздадена във филма. Сценарият на Стивън Найт отговаря на драматургичния стандарт, който „Peaky Blinders” поддържа от първия до последния си сезон. Присъства неизменната за Найт историческа акуратност. Основният конфликт е базиран на реални сведения – тайна операция на германците през Втората световна война, при която фалшифицират английска валута с цел да я внесат тайно в страната и така да отслабят икономиката ѝ. Антагонистът, изигран от Тим Рот (любимец на Тарантино – участва в „Reservoir Dogs“, „Pulp Fiction“, „The Hateful Eight“), е лишен от всякакви скрупули и с това си качество е идеален избор за отговорник на тайната мисия. Рот подправя персонажа си със зловещо спокойствие, непоколебимост в аморалните действия и дори смразяващ хумор, с което напомня знакови филмови злодеи като Ханс Ланда в „Inglourious Basterds“.
Отличителна черта в режисьорския подход към визуално изграждане на наратива е изборът на локации, които предават историческите особености по автентичен начин. Работата „на терен“ и с достоворени декори е предпочитан метод пред употребата на CGI ефекти.
Ключова фигура за сюжета на филма е първородният незаконороден син на Томи Шелби – Еразмус „Дюк“ Шелби (Бари Киогън). Той е представен в сезон шест на сериала, където става ясно, че е роден преди Първата световна война, т.е. преди събитията още от първи сезон. Във филма го виждаме пораснал и поел ръководството върху емблематичната бирмингамска шайка на Шелби „Peaky Blinders“. Ядро на сюжета стават именно взаимоотношенията между баща и син. Бързо проличава обаче, че Дюк разчита по-скоро на фамилното си име, отколкото на лични качества в „бизнес делата“, защото не притежа хладната пресметливост на прочутия си баща. Вместо това младежът се стреми да докаже себе си като безстрашен и непоколебим в готовността си дори да убива в името на „големия удар“. Колебливостта и вътрешната борба, които проявява при съдбовни морални изпитания, са издайници на все още присъстващата чувствителност към греха и живота. Както и надежда за бъдещото им съхранение.
Актьорското превъплъщение на Бари Киогън представя убедително неубедителността на героя му. Още от първата му поява става ясно, че за изграждане на образа е употребен незаменимия арсенал от оръжия на бирмингамските гангстери – тежкия акцент, визията (също ключов фактор за внушаване на историческа достоверност) и самоувереността. Киогън обаче успява да задълбочи на пръв поглед самонадеяния персонаж, като почти до самия край поддържа непредвидимостта на действията му.
Томи Шелби е изоставил лидерските си задължения, но хаосът в Бирмингам и неопитността на младия му наследник – често немарлив и импулсивен, що се отнася до „бизнес въпросите“ – карат краля в резигнация да се завърне на трона си. По походката ще го познаете. И по инсигниите на властта – тежкото черно палто, развяващо се зад гърба му на забавен каданс; елегантния костюм и, разбира се, шапката. Короната е на главата на краля и той е готов да внесе ред в хаоса около себе си – умение, което така добре му се удава. Уви, стремежът към помирение с душевния безпорядък е обречен да остане мираж. Поне докато Томи е заключен в земния свят на греха и страданието.
Дългогодишният опит на Килиън Мърфи в обувките на Томи Шелби дава своите плодове. Актьорът познава в дълбочина сложността на емблематичното си телевизионно превъплъщение и във филма развива устойчиви нюанси от вътрешните конфликти на героя, за да стигнат те до краен предел на търпимост.
В сценария на филма е развита една линия, която и в сериала присъства активно като отличителна черта на семейство Шелби. Става дума за здравата връзка с корените и традициите им, в това число – със силната спиритуалност и вярата в отвъдното, в предсказанията, виденията и проклятията.
Отсъствието на живот придобива смисъл на натрапчиво присъствие на мъртвите в съзнанието на Томас Шелби. За него безсмъртието е проклятие, а всеки нов ден – удар за съвестта. Наказанието за престъпленията се оказва паметта за почти постигнатото пълно щастие. Но „почти“ означава липса на цялостност. „Peaky Blinders“ показва, че Томас Шелби умее да танцува със смъртта, без да бъде настъпен от нея. В „Peaky Blinders: The Immortal Man“ преобладава усещането за почти завършен цикъл на развитие на главния персонаж, превъплътен от Килиън Мърфи. Оказва се, че майсторството да валсираш със смъртта е за сметка на способността да владееш ритъма на живота. Томас Шелби е останал без опората на семейството. Няма кой да препречва порива на врязващия се в душата вятър. Пустотата оголва раните и съвестта брули безпощадно съзнанието.
Филмът дава на зрителите възможност да си вземат довиждане с историята на клана Шелби. Не „сбогом“, а „довиждане“ – до следващото превъртане на сериала в името на носталгията към златните години на семейството. В този смисъл филмът е своеобразен знак на почит към телевизионния прецедент „Peaky Blinders“. Част от магията на сериала се крие в издигането му на висотата на киното от големия екран, съдейки по технически признаци като сценарий, операторско майсторство и актьорска игра. Спецификите на филмовия формат обаче обуславят сгъстено действие и ограничено поле за развитие на героите. Ето защо в случая той е натоварен със задачата да финализира „епохата“ „Peaky Blinders”, като отговори на зрителската носталгия, но не може да се сравни с комплексността, постижима преимуществено чрез средствата и възможностите на сериала като формат.
Снимка: Netflix
Още текстове на Йоана Кънчева може да прочетете тук.
Вашият коментар