Романът „Проектът „Аве Мария“ на автора на „Марсианецът“ Анди Уеър е познат сред феновете на научната фантастика. Ключова характеристика за художествения свят на Уеър е задълбочената научна обосновка, залягаща в основата на проблемите, с които се сблъскват героите му. Прецизността, която авторът влага в обясненията на явления и катаклизми с присъщите им специфични термини, е механизъм, задвижващ сюжетното действие – персонажите търсят решение на проблема именно чрез науката.
Дотук изглежда, че подобна история е прекалено нишова и адаптирането ѝ на кино би имало смисъл за силно ограничен зрителски контингент. Действителността обаче опровергава това допускане. „Проектът „Аве Мария“ е не просто филм за отявлените ценители на научната фантастика. Оказва се филм за ценителите на автентичното кино изживяване, което днес е пряко свързано с носталгията към притегателната сила на киносалона. Иначе казано – връща се копнежът по филми, способни да будят споделено вълнение, да събират малки и големи, семейства и непознати, и да се запечатват в колективното съзнание като вдъхновяващо събитие.
Изходната точка, без която кулминацията на зрителския отклик не би била достижима, е трейлърът на филма. Нестандартен е подходът той да излезе близо девет месеца преди предвидената премиерна дата. Съществува опасност първоначалният интерес към проекта да не се запази и шумът около него да утихне в широкия времеви период до официалното излизане на филма по кината.
Какво да се разкрие още в трейлъра и какво да остане изненада? Подборът на сюжетни фрагменти ще даде тон на зрителските нагласи – любопитство и надежда за оригинална продукция или усещане за поредната високобюджетна лента, лишена от художествена стойност. Екипът на „Проектът „Аве Мария“ решава да използва силния си коз, като включи кадри с извънземното Роки (Джеймс Ортис), ключов персонаж и в книгата, който става спътник на учителя по природни науки Райлънд Грейс (Райън Гослинг) в мисията му да спаси Земята от изчезване. Трудоемка е задачата да се провокират зрителски симпатии към фантастичен образ във вид на камък, без опората на лицеви мимики, а единствено чрез невербални средства. Но както режисьорското дуо споделя, справянето с това предизвикателство отключва силен емоционален заряд – роден в екипа и пренесен в публиката.
Месеците между трейлъра и премиерата дават зелена светлина на много книжни клубове и единични читатели, обменящи литературни впечатления в социалните мрежи, да се задействат с прочитането (или препрочитането) на едноименната творба на Уиър, което играе в полза на промотирането на „Проектът „Аве Мария“ още отрано. Умелият подход във формирането на пропорцията роман-филм допринася за преобладаващо положителните оценки на феновете на книгата, без да ограничава достъпността на аудиторията, която не е запозната с книгата. Продукцията си спестява риска от клеймото „несполучлива екранизация“ – просто не се стреми да бъде визуализация на авторовия текст.
Интересна подробност е, че сценарият на лентата е дело на Дрю Годард, който има опит с художествения свят на Анди Уиър, тъй като е сценарист и на „Марсианецът“ на Ридли Скот. Един от големите въпроси в очакване на премиерата е дали „Проектът „Аве Мария” ще се превърне в продължение на „Марсианецът”, като прилежно копие на доказано печеливш сюжет. Макар двата филма да са разклонения на един и същ идеен център, разликата е в акцентите. Докато „Марсианецът” се фокусира върху предизвикателството човекът да намери нов източник на живот – нова земя, която да го изхранва, „Проектът „Аве Мария” изкарва на преден план хуманността във взаимоотношенията – успеха на човека да пребори самотата дори в космоса, като приложи човешкия шаблон в общуването дори с извънземен събеседник.
Филмът не се придържа стриктно към научната задълбоченост, представена в книгата. В сценария се открива поле за преплитане на доза очарователна нелепост и провокиращ усмивка хумор, който контрастира на тласкащата към драматизъм тема за изтичащо време и настъпващ летален край. Този подход към историята е фактор, отличаващ „Проектът „Аве Мария“ от други научнопопулярни ленти, завоювали своето почетно място в киносредите. Филми като „Матрицата” и „Интерстелар“са емблематични за жанра на научната фантастика, а темите, които разглеждат в специфичната си естетическа обстоятелственост достигат универсален мащаб. Акцентът е поставен освен върху научното и върху философското начало – това, което остава необяснимо или необяснено, стимулиращо към дълго и вероятно безрезултатно или силно индивидуализирано разсъждение след края на филма. „Проектът „Аве Мария“ от своя страна не цели толкова да остави излизащия от прожекцията зрител в тежка главоблъсканица, колкото с приятното чувство на лекота след положителен финал. Посланието „всичко се нарежда дори и с надвиснал апокалипсис“ е обнадеждаващо – винаги има място за усмивка и шеговит прочит на ситуацията. Така представена, обогатената с тежки математически обяснения история на Уиър, става притегателна и гледаема за широка аудитория.
Важно е да се отбележи, че времевият отрязък между трейлъра и премиерата не е оставен „в ръцете на съдбата“ с наивната представа, че зрителската енергия ще се засилва без допълнителни усилия по промотиране на лентата. Маркетинговата кампания на филма е целенасочена и градираща във времето. Реклами на филма се появиха на Супербоул и Зимните олимпийски игри. Последните дни нова вълна на силен интерес към космическата тематика залива света и причината за възродилата се популярност на необятния космос е осъществяването на мисията „Артемис 2“ – първата обиколка на Луната от повече от 50 години. Близостта в датите на мисията и на премиерата на „Проектът „Аве Мария“ не е съвпадение. НАСА има сериозен принос към снимачния процес. Агенцията активно напътства екипа на продукцията, така че да се създаде достоверно онагледяване на една космическа мисия.
Това обвързване на наука и поп култура е печеливша стратегия и за двете замесени страни, а политическият привкус е загатнат чрез индиректното послание за доминация на САЩ – както в областта на космическите изследвания, така и по отношение на масовото кино, което постига впечатляващ успех в две направления. Първо – привлича и задържа интереса на аудитория, характерна със силно ограничен обхват на вниманието; второ – натрупва рекордни суми от продадени билети във време на доминация на стрийминг платформите. В тази връзка новината за удължения период, в който „Проектът „Аве Мария” ще се прожектира само по кината, идва като поредният добре обмислен ход на продукцията, утвърждавайки основният принцип, който екипът проповядва – филмът да е призив за запазване очарованието на автентичния киносалон. Освен това натрупаните печалби от прожекции носят посланието, че е възможно надмощие на студийното кино в борбата срещу продукциите на стрийминг гигантите.
„Проектът „Аве Мария“ е като учебник по маркетинг и урок по сценарно писане заради успеха си да удовлетвори комплексните нужди на широката публика – съчетание между напрежение, хумор, присъствие на надеждни и жертвоготовни персонажи, на трудности, но и светлина в тунела. Същевременно обаче, сякаш липсата на загадъчно усещане за същността на безкрайната вселена след финала, което да изпрати зрителя от киносалона в продължителни главоблъсканици, е именно факторът, който накланя везната на „Проектът „Аве Мария“ към графата „лековат“ блокбъстър. Продукция, която вероятно ще си проправи път към наградите, благодарение основно на усилията на маркетолозите, но ще бъде запомнена най-вече с боксофис постиженията си.
Нека не забравяме обаче, че тишината също може да е силно рекламно оръжие – в правилната среда. На премиерата на „Психо”, Кралят на съспенса, Хичкок, изрично забранява зрители да бъдат допускани в киносалона след началото на прожекцията – практика, която до онзи момент е широко разпространена. Това негово указание се дължи на мащабния му план за рекламата на филма. Хичкок приоритизира поддържането на съспенса около новия си проект, като нарочно не допуска никакви спойлери нито в трейлъра, нито в рекламните материали. Ограничава традиционните предпремиерни прожекции за критиката и изкупува на едро копия от романа, на който е базиран филмът.
Предвид настоящите противоположни тенденции – за създаване на максимално много шум около нов масов хит, подходът на Хичкок изглежда невероятен. От друга страна обаче кога ако не сега – в условия на бърза култура и главозамайващи крясъци на индустрията за всяка секунда зрителско внимание – би могъл да изпъкне по-ясно и отчетливо методът на загадъчната тишина в промотирането на нов филмов проект? Може да се окаже дори ключът към завръщането на автентичното киноизживяване и чувствителността към качественото кино, за нуждата от което говори и звездата от „Проектът „Аве Мария” Райън Гослинг.
Снимка: Форум Филм
Още текстове на Йоана Кънчева може да прочетете тук.
Вашият коментар