Музиката е голяма част от живота на много хора, но малцина знаят наистина колко от популярните мелодии из TikTok са взети от мюзикъли. “Злосторница” бе отлично приет, както сред фенове и критици, така и от зрителите, които не са любители на жанра. До премиерата на продължението обаче има почти година. Затова докато чакаме нетърпеливо, съм подбрала още четири (+два бонуса) екранизирани бродуейски музикални постановки. Голяма част от филмите тук имат песни толкова известни, че сте чували части от тях, но просто не сте знаели откъде са. Например „Slipping Through My Fingers”, “We Both Reached For the Gun”, “No Me Diga”, “The Greatest Show” и “Non Stop”.
“Mamma Mia!” (2008) – реж. Филида Лойд
Не можем да обсъждаме музикални представления, стигнали до големия екран, без да споменем вероятно най-шантавото, в най-топлия смисъл на думата, а именно – “Mamma Mia!”. Филмът от 2008 г. използва сюжета на едноименния мюзикъл, вдъхновен от музиката на ABBA. Наблюдаваме историята на Софи Шеридън (Аманда Сайфред), живееща в Гърция с майка си Дона Шеридан (Мерил Стрийп). Софи не познава баща си и след като случайно попада на дневника на майка си, открива трима възможни бивши, които могат да са изчезналия баща – Сам Кармайкъл (Пиърс Броснан), Бил Андерсън (Стелан Скарсгард) и Хари Брайт (Колин Фърт).
На младото момиче му предстои да се омъжи и решава самоинициативно и тайно да покани мъжете на острова в Гърция. Прехвърчат искри, смях, сълзи и се създават нови спомени. Музиката на шведската група ABBA е добре позната, обичана от всички и допълва превъзходно тази романтична комедия. Комбинацията от красотата на Гърция с актьорската игра, прекрасните гласове, както и хубавите песни, правят “Mamma Mia!” приятен за гледане в очакване на втората част от историята на Злата вещица на Запада.
“Чикаго” (2002) – реж. Роб Маршал
Убийства, джаз, красиви жени и скандали успяват да приковат вниманието поотделно, а заедно образуват “Чикаго”, който излиза през 2002г., адаптирайки едноименния мюзикъл от Бродуей. Връщаме се в 20-те години на ХХ век в Америка, когато е бумът на джаза и кабарето. Следваме историите на две жени – Велма Кели (Катрин Зита-Джоунс) и Рокси Харт (Рене Зелуегър), които се озовават на едно и също място по едно и също време – в затвора. И двете за убийство. Ще ги обедини ли общата им съдба, или точно обратното – ще доведе до вражда? Чрез сатира, в „Чикаго“ се засягат темите за алчността, корупцията и жаждата за внимание. Със забележителен актьорски състав и още по-впечатляваща музика, филмът предлага откъсване от ежедневието и оставя поле за размисъл.
„Във висините“ (2021) – реж. Джон Чу
Споменавайки в началото „Злосторница“, режисьорът Джон Чу стои и зад друг прекрасен мюзикъл – „Във Висините“, емоционален филм за живота на латиноамериканската общност във Вашингтон Хайтс. Главният герой, Уснави (Антъни Рамос), има малък магазин, но мечтае да възстанови бизнеса на баща си в далечната родина – Доминиканската република. Освен неговата история, виждаме и тези на Ванеса (Мелиса Барера), която иска да бъде моден дизайнер, на Нина (Лесли Грейс), наскоро завърнала се от колежа, и на Сонни (Грегъри Диас), който има немалко проблеми, заради статута си на емигрант. Техните взаимоотношения и емоции водят действието на филма. Човекът зад музиката е не кой да е, а Лин-Мануел Миранда („Енканто“, „Муфаса: Цар Лъв“, „Смелата Ваяна“). Всъщност истинската същност на филма са именно песните на Миранда. Макар че, когато излиза по кината, не е касов хит, „Във висините“ съчетава визуална красота с цветни и приятни песни.
“Tick, tick… BOOM!“ (2020) – реж. Лин-Мануел Миранда
Филмът „Tick, tick… BOOM!” е режисьорският дебют на Лин-Мануел Миранда. Адаптация е на едноименния мюзикъл с автобиографичен характер. Действието се развива през 90-те години на миналия век в Ню Йорк и проследява живота на Джонатан Ларсън (автор и на великолепния „Rent”), който мечтае да създаде велик мюзикъл за американската сцена. Работещ като сервитьор и на ръба на финансова криза, Ларсън се бори да поддържа баланса между взаимоотношенията с приятелите си, работата си и голямата мечта. Андрю Гарфилд е в главната роля и успява да се потопи в образа убедително. Лин-Мануел Миранда остава верен напълно на театралния сюжет и го обогатява визуално. „Tick, Tick… Boom!“ е дълбоко емоционален и вдъхновяващ филм, което заслужено му дава почетна позиция в този списък на екранизирани мюзикъли.
Бонуси:
“Най-великият шоумен” (2017) – реж. Майкъл Грейси
Първият бонус е “Най-великият шоумен”, който излиза на големия екран през 2017г.. Музикалният филм става толкова голям хит, че в момента бива преработен за театрална сцена и предстои да излезе в близко бъдеще. Макар и със сериозни промени, историята по действителен случай, следва забележителния Финиъс Барнъм (Хю Джакман). Роден в бедно семейство, Финиъс осиротява на ранна възраст, но житейските несполуки не спират момчето да се бори, за да стигне до “върха”. Още тогава се влюбва в дъщерята на един от богатите клиенти на баща си – Чарити Халет (Мишел Уилямс) и си обещава, че ще се ожени за нея. Изпълнява го години по-късно и заедно с работата по своя цирк, той създава и семейство. Какво обаче очаква Финиъс и чудаците му по пътя към славата? Песните във филма са едни от най-разпознаваемите и няколко месеца след премиерата дори биват презаписани от различни популярни певци в нов албум – “The Greatest Showman: Reimagined”.
“Хамилтън” (2020) – реж. Томас Кейл
„Историята те наблюдава“ е основното послание на мюзикъла от 2015г., режисиран от Томас Кейл, заснет на сцена и впоследствие качен в Disney+ през 2020г.. Фокус на действието е животът на един от бащите-основатели на Съединените щати – Александър Хамилтън. Виждаме не само професионалното му развитие, но и личния му живот, както и взаимоотношенията му с хората около него. Макар с отклонения от действителността, мюзикълът е умерено образователен за личността на Хамилтън и приятен за слушане. Лин-Мануел Миранда, изградил сюжета, написал и композирал всички песни на постановката, изпълнява главната роля на Александър Хамилтън. 46 официални песни и още три-четири, които биват отрязани от заснетия вариант, включват палитра от жанрове. Това, както и екипът от вокално надарени актьори, превръщат „Хамилтън“ във вероятно любимия ми филм от списъка с тематично запълване на време, докато дойде ноември и видим какво ще се случи с Глинда и Елфаба.
Илюстрация: Бори Н.
Още текстове на Александра Петрова може да откриете тук.
Вашият коментар