Било то в текста или в аранжимента на твоите песни може да се усети носталгия. За какво е носталгичен един млад човек?
Често си мисля за миналото. Още от малък, когато се предполага, че няма към какво да се обърна назад, съм изпитвал носталгия. С времето, колкото повече пораствам, това чувство отминава, но продължава да е добра муза за песен. Има някаква особена безгрижност в миналото. Имали сме моменти, когато сме си мислили, че нещо ни е тежало повече, но след време си даваш сметка всъщност колко готино ти е било тогава. Нямал си това и онова, но пък си разполагал с повече свободно време; бил си с този човек там, а сега пътищата ви са се разделили или пък някои от тези хора са си отишли от живота. Моята носталгия е идеал към миналото, което независимо от някои свои минуси, тежести и тягост, все пак е било красиво.
Коя е музиката, която сам откри?
Вкъщи се слушаше основно рок и когато станах пети-шести клас, започнах да откривам групи като Breaking Benjamin, Linkin Park, Simple Plan, Nickelback, такъв тип алтернативен рок. Това бяха първите ми сблъсквания с музика, която много напомня на музиката от вкъщи, но е и някак си коренно различна, въпреки че е същия жанр.
Кое привлича тийнейджърите към алтернативния рок?
Всяка алтернативна музика е продукт на времето, в което се появява, защото и тя в даден момент влиза в статуквото. Вероятно точно различното е най-силното ѝ качество. Има утвърдени норми, а алтернативното е уж на базата на това, обаче успява да разчупи повече някои граници, добавя нови елементи и звучене. Алтернативният рок и алтернативният метъл от началото на двехилядната и сега звучат съвсем различно.
Каква беше средата в музикалното училище в Бургас?
Предимно класическа. Певците имат специалност за поп и джаз, но инструменталистите нямаме и до дванайсети клас учим предимно класическа музика. Още с влизането си там, нямах намерение да се занимавам с такъв тип музика, макар че интересът ми се засили, занимавайки се с нея. Беше ми полезна откъм аспекти, които се пренебрегват в другите стилове – динамика, отношение към абсолютно всеки тон и постоянство, защото не се разчита на импровизации, а се придържа към съвършеното изпълнение на дадено произведение.
С какво израстването в Бургас ти помогна за адаптацията в София?
Бях респектиран за идването си в София, тъй като учителите, които ми преподаваха в Бургас, ми говореха много за Консерваторията. Мисля, че не бидейки тук преди, си поставих високо летвата и подходих с голямо уважение и страхопочитание към това преместване, към професионалното си занимаване с музика и към висшето си образование.
Какво ти дава музикалното висше образование, което сцената не може?
Музикалното образование и сцената са два различни вида грамотност. Също и средата е важна за музиканта, тъй като е от значение колко хора те познават – когато някой си търси китарист, както е в моя случай, ще се сети за мен не след проверка кой-къде е завършил, а от кой-кого познава и кой-къде е слушал. Консерваторията и вероятно НБУ събират на едно място всички сериозни музиканти, които искат да учат висше образование.
В момента така ли изглежда музикалната среда в България – има повече музиканти, отколкото групи?
Така е, да. Готино е, защото всеки свири с всеки. Аз самият участвам в два-три проекта, в които сме едни и същи хора, но водещият човек е различен. Получило се е по естествен начин. Има такава тенденция и на Запад. Това се дължи на прост социален принцип, че в обратния случай винаги ще има борба за лидерство, което впоследствие оказва влияние и върху разпадането на групата.
Свирил си пред хиляди, но си свирил и пред двама човека. Първо е дошло второто. Какво те накара да продължиш, вместо да се откажеш?
Не съм усещал никога музиката като работа. Нито съм се чувствал натоварен от излизането на сцена. Дори на сцената да сме повече, отколкото е публиката или дори да изглежда като репетиция, пак е приятно изживяване.
По-важно е съзнанието да е фокусирано върху музиката, а не върху хората пред теб.
Но това не означава, че не трябва да има комуникация и отдаване на взаимно уважение между изпълнителя и публиката.
Какво даваш на публиката като Jeko[v]?
Надявам се, че успявам да предам посланието на парчетата правилно. Още от самото начало на този проект, целта беше да е по-експериментален. На някои сигурно им харесва, на други – не. Старая се да подбирам правилните думи, за да изразя точно конкретната емоцията. Поради тази причина, текстът ми отнема много повече време от аранжимента. Целта ми е да вдъхновявам, както мен са ме вдъхновявали моите любими артисти, а не да стана богат и известен. Някои хора тръгват с такава нагласа, но за мен така се измества фокуса от самата музика. От друга страна, ако усетя, че Jeko[v] си е намерил център и лице, създал ми е имидж и продължава да ми е интересен, бих го оставил в конкретен жанр, дори и изначално чарът на този проект да е в разнообразието.
Как протече създаването на „Близо“?
„Близо“ е първото парче, което написах за момиче и да не е тотално депресиращо. Беше спонтанно решение след като с приятелката ми гледахме „Мръсни танци“ и исках да направя такава песен, посветена на нея.
Тя как реагира, когато я чу за първи път?
Исках да е подарък за св. Валентин, но тъй като не успях да я завърша напълно дотогава, ѝ пуснах демо версията. Зарадва се, макар в началото май не осъзна, че е за нея. Чак след първия куплет се обърна към мен усмихната и разчувствана. А после, когато направихме хубавия звук с Мартин Профиров и записахме солото на саксофона с Гален Николов, защото в началото беше само електронен саксофон, който не звучеше добре, накрая впечатлението беше по-грандиозно. Клипът пък завърши цялата картинка.
Какво искаше ѝ да кажеш с „Близо“, което не можеше иначе?
Вероятно отговорът е в самата музика.
Това е друга причина да ми е по-трудно да пиша текстове – инструменталът докосва по-лесно емоционално.
Той е липсващото звено между поезията, ако приемем текста за поезия, и чувствата. Освен че е повлиян от 80-те години, в инструментала са вплетени и емоции, които също се усещат, надявам се.
Колко е важен видеоклипът към песента във време, когато платформи като Spotify сякаш отнемат това?
Всъщност в началото не мислих, че „Близо“ ще има клип. От части, за да мога и да я пусна по-скоро, но си промених мнението след като чух концепцията на Тодор Бургов. Макар че се и усъмних дали ще успеем да я осъществим – звучеше ми доста работа. Реших песента да има клип, заради неговата яка идея и от друга страна, защото съм раздвоен дали клипът към дадена песен продължава да е важен. Имаш право, че покрай Spotify повечето хора слушат музика за фон, но пък има и един друг лаф, който си казваме между музикантите: „Хората гледат музиката, а не я слушат.“
Следващата ти песен от какво е вдъхновена?
Без да издавам твърде много – от пътя, който извървяваме и от израстването ни като хора. Осъзнаването на някои аспекти от живота, завръщането ни към други и най-вече от една своеобразна промяна, едно скъсване с предишното, вредно Аз.
Кога е дошла тази промяна за теб?
Тя се случва непрекъснато. Имам такива периоди, в които откривам по нещо за себе си. Последното голямо откритие беше благодарение на философията. Особено трудовете на Сенека, на Марк Аврелий и на Платон страшно ми повлияха и промениха начина ми на мислене и на възприемане на света – да не реагирам, когато ми се иска и да запазвам самоконтрол. Тази мантра стана част от живота ми. За съжаление все още не съм я овладял напълно, но ме кара да се чувствам по-добре и да живея по-спокойно.
Илюстрация: Роси Райкова
Още текстове за музика може да откриете тук.
Вашият коментар