ver!i е млад изпълнител, чиято музика ще бъде едно от любимите открития на редица слушатели тази година. Нейната дебютна песен, „Ж“, прави впечатление с меланхолията си, поетичния си текст и красивия си видеоклип. verl!i е и част от „Самодива“ – един от най-интересните творчески колективи, които вече започват да стават все по-популярни сред любителите на различната, нестандартна и оригинална българска музика.
Повече за ver!i може да научите в интервюто долу:
Кое ти хрумна първо за песента – текстът или музиката?
Текстът се появи първи, но имаше и няколко акорда, които много бях харесала преди това. Беше период, в който пишех повече, опитвах се да сложа мислите си в думи. Този текст някак беше първият, който усетих като „достоен” да получи собствена мелодия.
За една вечер написа целия текст?
Да, не бях толкова с нагласата да бъде текст на песен, беше си стихотворение. На следващия ден го редактирах. „Ж” като цялост се появи за три дена – първата вечер – текстът, сутринта – мелодията на гласа и накрая остана инструменталът, който тогава беше само китара.
Текстът е наистина много поетичен. Особено въздействащи са метафорите с черупките. За теб черупката затвор ли е, или убежище?
Не, не е затвор. Тя по-скоро предпазва. Всяко животинче си има черупка или козина, която го пази. Хората обичат да правят сравнение с маски или със защитни механизми. Но няма за цел да носи някакъв тежък, тъжен смисъл: „О, аз сега ще се затворя в черупката си и никога няма да изляза от нея!“; напротив, показва, че има един крехък слой, отвъд който решаваш да допуснеш някого. И не само „някого” –преживявания, случки. Всъщност най-първата идея, от която тръгна текстът, беше случайна снимка на черупка от океански охлюв, която може да се открие по бреговете на Австралия – прозрачна с малки шипчета отвън. Бях зашеметена, от това, че съществува и че е толкова красива и нежна – и го пази, а е толкова крехка и тънка. Оттам дойде идеята за текста и той просто се подреди в думи. Шипчетата ми напомниха за една „дилема на таралежите“, както я описват – колкото повече се доближават, толкова повече могат да се наранят. Така и грапавините на черупките могат да се трият една в друга. Но и решаваш кого да допуснеш отвъд това. На кого даваш способността да те нарани, но се доверяваш, че не би. Не и съзнателно.
Откъде дойде тогава идеята за видеоклипа към „Ж“?
Немалко време обсъждахме с режисьора – Камен Панайотов – как искаме да го направим. Това как изглежда видеото от идеите до изпълнението е в много голяма степен негова заслуга. Аз допринесох както можах и съм му безкрайно благодарна, че ме преведе през процеса. Може би най-важно за мен беше видеото да съдържа малки моменти на споделеност. Кадърът със сока ми е много любим. Това, че в клипа има няколко момента, които се задържат за по-дълго, ме радва много.
Първия път, като ги гледах/слушах заедно, се разплаках… И още няколко пъти след това. Не ми се беше случвало с песента преди. Дори не беше финалният вариант на видеото. Не знам… Толкова добре се допълват. Създават една цялост и това беше първоначалната идея. Не исках да съм главна част от клипа, за да може да бъде нещо отделно, самостойно.
Има ли някакъв автобиографичен елемент в него?
Като се замисля, има, да.
Но е дошло подсъзнателно, не е било самоцелно.
Да, не съм си казвала, ако има видео, искам това и това в него, което може да звучи леко несериозно. Хубаво е да имаш ясна визия като артист, което пък може да звучи малко строго (смее се) – визията се изяснява в процеса. Важното е да имаш главна идея и за мен това бяха моментите на споделяне. Малки са и изграждат нещо много скъпо във времето.
Хората успяваме ли да оценим тези моменти на споделеност, когато се случат, или трябва да мине някакво време, за да можем да ги разберем?
Зависи от човека. Зависи какво си преживял. Важното е да ги има. Дори да не са толкова осмисляни.
Ти самата?
Обичам да ги отбелязвам за мен самата. Понякога се притеснявам ненужно и се опитвам да променя това, но да мога да прекарам време с хората, които обичам, ме прави силна.
А защо песента се казва „Ж“ – този очевиден въпрос!
Не знаех как да я кръстя – не ми идваше да е с цяла дума или сричка и реших да е на буква. „Ж“ дойде леко случайно, просто натиснах и се падна тя. Но я оставих, защото всъщност „Ж” е много красив и пълен символ сам по себе си. Направи аналогия с дърво, с паяк, с каквото решиш…
Как би описала „Ж“ на глух човек?
Ще го хвана за китката и ще го накарам да се погали по другата ръка. Ама много лекичко. Много леко погалване. От себе си към себе си.
Каква е музиката, която искаш да правиш?
По-различна от тази, която звучи в „Ж“, но това е нормално. В последно време тършувам из жанровете, събирам идеи. Иска ми се да има електронни елементи – въобще аранжиментът да е изпипан. Въпреки че съм вокалист, съм по-инструментално ориентиран човек. Също така не съм от хората, които чуват текста два пъти и го запомнят. Понякога и много пъти да слушам песен, не го запомням, ако не му обърна специално внимание. Но това ме кара да слушам по-осъзнато.
Може да има малко ембиънт, акустични инструменти, електронни акценти.. Все още не мога да го опиша точно, но усещам, че се приближавам, има доста различни видове музика, които бих искала да обединя по някакъв начин.
Ако говорим за формати – да, има ги дългосвирещия албум, EP-то, но много ми харесва идеята за микстейп. Леко хип-хоп запазена марка, но какво пък. Доколкото съм схванала, в него са събрани песни, които не са задължително твърде свързани музикално, което изглежда забавно и изисква да си хитър. Не казвам, че албумът ограничава, напротив! Тая уважение към него – изисква последователност, усещане за цялост и пълнота.
Предполагам артистите, чиито микстейпове си слушала, не са български?
Да, и тук (!) искам да кажа – в България имаме много добри артисти.
Мисля, че не се оценяваме достатъчно.
Покрай Дара и всичко, което се случи, тази несигурност си пролича силно.. Вярвам, че това откъде си не определя способностите ти, нито те ограничава дотолкова. Където и да си, можеш да създаваш с колкото имаш.
По-рано каза, че за теб хората от „Самодива“ правим свежа музика – да, така е и то защото всеки влага това което има, за да създаде това, което обича.
Някаква конкретна публика търсите ли?
Не, не мисля. Засега като че ли достигаме повече до по-младата публика, но може би не разполагаме с подходящото средство, по което да стигнем до по-възрастните.
Когато представи „Ж“ на живо, как се почувства?
Беше миналата година през лятото, в началото на юни или края на май. Свирихме за първи път двете с Яна (или yanicka Nush)i във „Фабрика Автономия“. Бяхме се запознали се на първия „Самодива“ фестивал през септември 2024г., но аз знаех за песните ѝ в Саундклауд от по-рано покрай наша обща приятелка. Сближихме се много естествено, а когато осъзнахме, че тембрите ни си подхождат невъобразимо много, направо полудяхме (смее се). Оттогава не сме спрели да се смеем заедно.
Така че, миналата година изпълних „Ж“ за първи път пред публика. Как се почувствах? Добре, може би защото това беше и първият път, в който наистина имах нуждата да излъчвам увереност, за да може музиката да бъде възприета. Ако не застанеш зад това, което си създал, няма как то да бъде взето насериозно. Дори да не е най-доброто „обективно погледнато”, трябва да застанеш зад създаденото от теб, все пак е това, което си.
Смешно е, не мога напълно да кажа „Аз съм това, ще правя това“, обичам да си оставя малко пространство и да си чупвам от много и различни места.
До някаква степен е забавно да счупиш, това, което „си” за момент.
И пак… Знаеш, че си ти през цялото време.
Последвайте ver!i тук. Последвайте „Самодива“ тук.
Илюстрация: Елис М.
Още текстове за музика може да прочетете тук.
Вашият коментар