Представата за теб

,,Представата за теб”: Една нетипична любовна история с недотам изпипан сюжет

Ако получавах по левче всеки път, когато фенфикшън, свързан с Хари Стайлс, биваше използван за основа на сценарий на филм, щях да имам цели шест левчета, което действително не е много, но все пак е странно, че се е случило шест пъти – петте части на поредицата „След“ и най-скорошният пример – „The Idea of You“ („Представата за теб“). От гледна точка на популяризирането на второто заглавие, Prime Video свършиха добра работа по промотирането му. Постери, трейлъри и откъси от него циркулираха из всички социални мрежи, когато филмът излезе преди няколко месеца. Това събуди интереса ми, макар да не съм най-голямата фенка на филми, в чийто сюжет на фокус са романтичните отношения между хора с толкова сериозна възрастова разлика.

„The Idea of You“ проследява историята на Солѐн Маршам (Ан Хатауей) и Хейс Кембъл (Никълъс Галицин), член на популяранат бойгрупа – August Moon (Оугуст Муун). Всичко започва, когато бившият съпруг на Солѐн купува билети за дъщеря им Изи (Ела Рубин) за фестивала Коачела, но бива извикан по спешност от работа и моли Солѐн да заведе Изи и приятелите ѝ. Там Солѐн случайно влиза в караваната на Хейс. Запознават се и именно тогава “приключението” започва. Хейс проявява моментален интерес към нея. Тя леко несигурно му отвръща. Филмът задава любопитни въпроси: доколко ние като общество имаме право да съдим някоя двойка на база голямата разлика в годините и какви са възможните последствия от тормоза от страна феновете на групата и папараците към цялото семейство на Солѐн, по-конкретно – към дъщеря ѝ Изи.

Доста мога да се вглъбя в сюжета и дупките в него, но цялостното ми мнение е, че „The Idea of You“ беше доста скучен и предсказуем. Имаше я добре познатата раздяла в трето действие, с последвалото ѝ разрешаване, като в този филм, освен накрая, и по средата беше сложен „край“ на взаимоотношенията на двойката. Първият път се усещаше някак празно и не допринесе с нищо. Освен това имаше ненужни сцени и такива, в които липсваше информация, за да имаме пълната картина. Няколко странични сюжетни линии, за съжаление, също бяха нахвърлени без никакво развитие. Филмът преспокойно можеше да бъде с 30 минути по-къс, защото на места се усещаше как просто се запълва екранно време.  

От друга страна, изборът на актьори определено е правилен, защото и Ан Хатауей, и Николас Галицин са приятна гледка за окото и изпълняват много добре ролите си. Проблемът е, че самите герои се усещат малко безлични и сякаш недоразвити. Нещо, което дори красивите лица на Хатауей и Галицин (почти) не успяват да спасят. Освен актьорската игра, локациите, на които „The Idea of You“ е сниман, както и закачливите, приятни песни са други положителни страни на филма, които го направиха по-лек за гледане.

Филмът има за цел да се хареса на тийн аудитория, въпреки че е с категория R (16+). Не съм сигурна, че ще бъде интригуващ за по-зряла публика покрай нереалистичната и сладникава любовна драма в него. Подрастващите определено биха симпатизирали на героите повече, защото кой тийнейджър не би искал неговият идол да му обърне внимание. Въпреки че в случая главната героиня е по-скоро на възрастта на майка му и не знам дали това ще доведе до желания ефект – не мисля, че който и да било, независимо от възрастта си, би бил особено ентусиазиран от идеята майка му да тръгне с любимата му звезда.  

Започнах филма без свръхголеми очаквания, защото самата концепция за младо момче (24) във връзка с доста по-възрастна от него жена (40) не е по вкуса ми. Уви, не бях изненадана приятно. Сценаристите Майкъл Шоуолтър (също и режисьор на филма), Дженифър Уестфелд и Робин Лий (авторката на книгата) не са използвали пълния потенциал на нетрадиционната, да я наречем, идея на сюжета и затова не успях искрено да съчувствам на героите, колкото и да исках. “The Idea of You”, макар и една идея по-добре направен и по-приятен за гледане от цирка, който представляват частите от поредицата “След“, все пак не е достатъчно развлекателен, за да мога сърдечно да го препоръчам.

Плакат: IMDb

Още текстове на Александра Петрова може да откриете тук.


Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *