Биографичните филми за музикални легенди през последните години се превърнаха в едно от най-популярните явления в киното. След успеха на „Бохемска рапсодия”, „Елвис”, „Rocketman” и още много други беше въпрос на време и Майкъл Джексън да получи своя мащабен филмов проект. Това цели „Майкъл” – не само да разкаже историята на Краля на попа, но и да пресъздаде неговата магия, музика и влияние върху световната култура.
Филмът проследява живота на Майкъл Джексън (в ролята е племенникът му Джафар Джексън) от ранните му години като част от групата „Jackson 5“ до превръщането му в една от най-големите музикални звезди. Историята акцентира върху трудното детство, строгото отношение на баща му, огромния натиск на славата и стремежа на певеца към съвършенство. Паралелно с това зрителят вижда и възхода на кариерата на Майкъл – създаването на едни от най-емблематичните песни и албуми, революционните му музикални видеа и легендарните концерти.
Най-силният аспект на „Майкъл” без съмнение е визуалната и музикалната му среда. Филмът изглежда мащабно и впечатляващо. Концертите са изпълнени с динамика, светлини, хореография и силен звук, които създават усещането, че зрителят присъства на истинско шоу на Майкъл Джексън. Именно в тези сцени филмът успява да предаде защо Майкъл е бил толкова огромен феномен.
Немалка заслуга за този позитив има, разбира се, и Джафар Джексън, който прави феноменално изпълнение в ролята на чичо си. Той не просто прилича визуално на Майкъл през по-голямата част от времето, а успява да улови и движенията, маниерите и начина, по който звездата се държи на сцената и извън нея. В определени моменти човек почти забравя, че гледа актьор, а не самия Майкъл Джексън.
Концертните сцени са впечатляващи и изпълнени с енергия, а музиката е използвана умело, за да подчертае емоционалните моменти от живота на певеца. Въпреки това филмът не успява да даде напълно завършен разказ. Историята приключва сравнително рязко и оставя усещането, че липсва истинският финал. Вече е ясно, че причината е планираната втора част, която трябва да излезе някъде през 2028 г., но това обяснение не премахва чувството за незавършеност, което „Майкъл“ оставя след края си.
Филмът има и други слабости. Една от най-очевидните са CGI животните, които изглеждат прекалено изкуствени и често изкарват зрителя от атмосферата. При толкова голям бюджет подобни визуални дупки правят неприятно впечатление. Друг често коментиран проблем са историческите и фактологически неточности. Много фенове на Майкъл Джексън твърдят, че филмът променя или пропуска определени факти от живота му и наистина се усеща, че историята е силно драматизирана на моменти и вероятно се романтизират определени събития, което е типично за подобни биографични филми.
Съпоставката между „Майкъл” и „Бохемска рапсодия” е неизбежна, особено предвид факта, че споделят един и същи продуцент и си личи още от трейлъра, че може би ще имат доста прилики в начина, по който представят легендарните музиканти на екран. Макар самите изпълнители да са коренно различни жанрово и житейски, забелязва се как двата филма имат сходен стил – бърз монтаж, препускане през биографията без вглеждане в детайли и богатство от концертни сцени. Въпреки това „Майкъл”някак не успява да достигне емоционалната сила и въздействие на „Бохемска рапсодия”. Докато филмът за Queen е истински завършен и емоционален, в случая с Майкъл Джексън историята изглежда по-фрагментирана и по-малко въздействаща, особено с честите прескачания във времето.
Това не означава, че „Майкъл” не е приятен и развлекателен за гледане. Определено успява да покаже защо Майкъл Джексън е толкова важна фигура в музиката, но не достига нивото на незабравимо кино преживяване. Филмът си остава най-вече за феновете на певеца и тъй като те са милиони, почти сигурно е, че заглавието ще се хареса от широка аудиотирия. По-млади зрители или онези, които не знаят чак толкова много за Краля на попа също биха оценили високо заглавието. „Майкъл“ върши добра работа да представи основните моменти от живота и кариерата по достъпен и интересен начин. Търсещите достоверен и задълбочен биографичен филм може да останат леко разочаровани заради неточностите и усещането, че историята е по-скоро комерсиално кино преживяване, отколкото детайлен портрет на реалния човек зад славата.
Снимка: Lionsgate
Още текстове на Александра Петрова може да прочетете тук.
Вашият коментар