Нова година, нова интерпретация на „Франкенщайн”, макар по-изменена и освободена от сюжета на романа. Маги Джиленхол сглобява своя оригинална идея, подражаваща на творбата на Мери Шели – „Булката!” е съвкупност от комедиен трилър, наподобяващ „Бони и Клайд“, любовно писмо към киното и литературата, с доза феминизъм, зашити в една екранизация. Джиленхол слага на масата на адаптациите своята теза за историята на „Франкенщайн”, примесена с оригиналност.
Сюжетът ни представя възкресението на Айда (Джеси Бъкли), убита в инцидент. По молба на Чудовището на доктор Франкенщайн (Крисчън Бейл), Франк, тя е върната към живота. Историята връзва двамата герои в една нишка на гибелна любов. С цялата си чудовищност и човечност те са пуснати в света на хората, сеещи смъртоносната си любов из Америка, което привлича вниманието на полицията.
Джеси Бъкли се раздвоява в двата персонажа – Айда и самата Мери Шели, като ги извежда под прожекторите с щипка лудост в тях. Айда е представена като жертва на мъжката себичност и перверзия. Но в ядрото ѝ стои въпросът: „коя е тя?”. Интересен ход от страна на Джиленхол е да материализира образа на Мери Шели като инструмент за израстването и осъзнаването на Айда като Булката. Писателката вади свободния бунтуващ се дух на героинята си пред едно общество, покрито с черното було на порока.
Крисчън Бейл представя своята версия на Чудовището, наречено накратко Франк, по-човечен и притежаващ наивността на влюбения мъж. В интервю с „Fandango” Бейл заявява, че обича неловките ситуации до степен, в която те го карат да се чувства жив. Обществото е свикнало да го вижда като звездата Крисчън Бейл, докато такива моменти може да го изпълват с чувства на обикновения човек. Този елемент той вкарва и във Франк – показва неловкия аспект на човек, който за пръв път вкусва истински живота с идването на любовта.
В същото интервю с „Fandango” Джеси Бъкли споделя за виждането си на Булката и Франк като хрътки, пуснати от клетка. Заявява също, че хрътките биха имали някаква цел или посока, докато те двамата нямат. Те са хвърлени по тъмната страна на наклона, незнаещи кога и къде ще спрат да се търкалят по него. Двамата намират свободата един в друг, но с цена за заобикалящите ги. Където и да идат унищожават животи, за да продължи авантюрата, която не са имали никога. По този начин Джиленхол засяга тезата на Виктор Франкенщайн в романа – бъде ли създадена Булката на Чудовището, двамата любовници ще отприщят разруха по света.
Джиленхол дава своя отговор на теорията чрез този филм, доказвайки, че ученът би бил прав. Но тази разруха не е плод на чудовищната същност на родените от смъртта създания. Тя е резултат на някаква репресия. При Франк е заради отчаянието, че никога няма да бъде приет в обществото на хората и никога няма да изпита удоволствията на нормалния човешки живот. Докато при Булката е яростта, предизвикана от насилието на мъжете върху жените. Тук идва и темата за феминизма, която „Булката!“ засяга не само за персонажите във филма, но и я изкрещява в лицето на зрителите. С целия си див бунт и съпротива, отприщени към нечестния свят на човеците, „Булката!“ събужда съзнанието на жената да търси справедлив живот за себе си, неопетнен от десницата на мъжа.
„Булката!” засяга много теми и очевидно е филм, вдъхновен от всяко ъгълче на изкуството, независимо дали екранно, или литературно. Но когато имаш толкова много да кажеш, възможно е да се изгубиш в думите си. Колкото хаотична е революцията на чудовищната двойка, толкова е неподредена историята на филма. Действието идва в повече, затова започва да къса шевовете на търпението на зрителя. Във филма е вкарана сюжетна линия за детективи, която не вълнува интереса особено, нито пък допринася кой знае колко за самата кулминация. Изборът Мери Шели да обладава героинята си, Айда/Булката, е изпълнена странно и неудовлетворително. Но това е проблем на сценария, а не към играта на Джеси Бъкли, която доказва мащабния си обсег на актьорска игра.
„Булката!” успешно пренася зрителя в мътните 30-те години на Америка. Актьорите се справят с възложените им задачи от особен сценарий. Филмът дава теми за размисъл, но поради провлачеността му е възможно тези теми да загубят силата си.
Снимка: Warner Bros.
Още текстове на Емил Портарски може да прочетете тук.
Вашият коментар