Съседското любопитство е нездравословно, но трудно устоимо чувство. Във всеки друг случай няма какво да ни свързва с тези хора, но след като са се нанесли в апартамента до нас, няма как да не се зачудим – що за хора са те? И ако в някои случаи стените се оказват достатъчно тънки, за да започнем със спекулациите, няма друга по-удобна възможност да опознаем съседите си от една (може би) приятелска вечеря за сплотяване.
„Съседите отгоре“ на Оливия Уайлд („Не се тревожи, скъпа“) е адаптация на популярната и в България испанска пиеса със същото заглавие. Имайки предвид, че българската постановка вече няколко години обикаля из страната и се радва на пълни салони, сигурно доста родни зрители са подготвени какво ще гледат. Сюжетът се фокусира върху двама души с проблематичен брак (Сет Роугън и самата Оливия Уайлд изпълняват тези роли във филма), които са поканили на вечеря живеещата на горния етаж двойка с предполагаемо доста по-щастливите отношения (Едуард Нортън и Пенелопе Круз). Естествено, вечерята не минава по план, случват се поредица от изненадващи признания, смях и сълзи. Цялата тази комбинация е предизвикателство, но „Съседите отгоре“ не се притеснява от поставените цели, а от самото си начало умело се заема да ги изпълни.
Филмът е наистина забавен – до степен, в която това е една от основните причини да го гледате на кино, целият салон се забавлява през тези почти два часа. Вкъщи удоволствието няма да е толкова силно. Пък и без друго няма много истински смешни комедии през последните години, така че позволете си удоволствието да се посмеете колективно, като преживеете филма на голям екран. Хуморът не изисква специфична нагласа – не е претенциозен, нито вулгарен – достатъчно интелигентен е за хора четиридесет плюс и за младежи над шестнайсет.
Динамиката между четиримата актьори е превъзходна. В някои сцени дори не е нужно да говорят, достатъчни са израженията им, за да предизвикат зрителската усмивка. Оливия Уайлд успява да извади от Сет Роугън неочаквана зрялост и той прави правдиво изпълнение на мъж, чийто живот е в застой. Тя, от своя страна, не изостава и също ни пренася в чувствата на жена с подобна съдба. Но Уайлд не ни провокира да съжаляваме тази двойка в залеза си, а напротив – приемаме различията им като позната черта от ежедневието ни. По време на филма именно това по-често разсмива, отколкото да натежава.
Пенелопе Круз и Едуард Нортън не са в най-невижданите си роли, но и двамата се справят повече от задоволително с изпълненията си. Хващайки се за това, че все пак основата е пиеса и „Съседите отгоре“ е камерен филм с четирима главни герои, непременно изискване е четиримата актьори да са на висота, без да се стремят някой да „надиграва“ останалите. За щастие, такава мисъл по време на филма изобщо не изниква, защото химията между четворката е осезаема. Друга заплаха за заглавието е, че когато малкият актьорски състав е съставен от толкова популярни лица, има риск зрителят да остави персонажите на заден план. Тази опасност също е избегната, в нито един момент не се прокрадва съмнението, че това не са пълнокръвни образи. Няма нужда от физически трансформации или грим, за да сме наясно, че актьорите се сливат достоверно с ролята.
Специално внимание трябва да се отдели и на монтажа в „Съседите отгоре“, който вероятно ще остане пренебрегнат, а всъщност е с изключително значение. Сценарият на Уил Маккормак и Рашида Джоунс е стабилната основа, върху която режисьорът и актьорите са успели да изградят прекрасни превъплъщения, но за да не се губи динамиката в действието, на помощ идва и монтажът. Тъй като пространството, в което се развива действието, е наглед ограничаващо, нетърпеливата смяна на кадри, хващането на реакции и дебненето в някои ситуации между героите са поредните силни ходове на „Съседите отгоре“. Няма момент, в който темпото да се забавя, нито пък да се препуска през репликите. Във всяка минута си личи увереността на целия екип, че знаят какво искат да разкажат и как да го представят максимално ангажиращо за зрителя.
Всъщност през целия филм витае усещането за репликата „не ги правят като едно време“ и как „Съседите отгоре“ е точно обратното на това твърдение – на пръв поглед малко заглавие, което най-вероятно ще се хареса на почти всеки, който го гледа. Дава пространство на човек да се замисли след прожекцията, макар че е прекарал по-голямата част от времето си в киносалона в заразителен смях. На няколко пъти зрителят ще си помисли, че е разгадал посоката на филма, че няма да има с какво да бъде изненадан, но за щастие, оказва се заблуда, „Съседите отгоре“ успява да отвърне с остроумна шега, от която да се изчервим, или със сцена, от която да повдигнем доволно вежди нагоре.
Все още не е дошъл моментът да говорим за сезона на наградите в Холивуд, но определено „Съседите отгоре“ ще бъде част от него, така че това също е добра причина да го видите. Пък после ще можете да блеснете пред приятели (и съседи), като им направите сполучлива филмова препоръка, ако те са го пропуснали.
Плакат: BTV Studios
Още текстове за кино може да прочетете тук.
Вашият коментар