През последните години и по-точно след „Отмъстителите: Краят” (2019), „Марвел“ сякаш позагуби своя блясък. Има изключения като „Дедпул и Върколака”, „Пазители на галактиката 3”и „Черната пантера: Уаканда завинаги“, но повечето филми и редица други безгласни сериали оставят зрителите неудовлетворени и най-често – разочаровани. Студиото очевидно се нуждае от нови и различни герои за своята киновселена, без те да са напълно непознати за широката публика. По този начин бяха взети от дълбините на комиксите няколко вълни отмъстители (Железният човек, Доктор Стрейндж, Ант-мен) и бяха превърнати в звезди. Затова „Марвел“ в търсене на свежи лица решават да пуснат „Тъндърболтс*”, режисиран от Джейк Шрайър.
Историята започва с мисия в Малайзия. Там Йелена Белова (Флорънс Пю) унищожава лаборатория, свързана с таен проект на ЦРУ за създаване на суперчовек, познат още като Сентри (Луис Пулман). Когато директорката на ЦРУ, Валентина Алегра де Фонтейн (Джулия Луи-Драйфус), се изправя пред импийчмънт, тя изпраща Йелена и други свои агенти на мисия, която обаче се оказва капан. Групата, състояща се от Йелена, Джон Уокър, Ейва Стар/Призракът оцелява и се обединява, заедно с Бъки, познат още като Зимният войник (Себастиан Стан) и Алексей Шостаков/ Червеният пазач (Дейвид Харбър), за да разкрият истината и да се противопоставят на заплаха, целяща да погълне Ню Йорк в пълна тъмнина.
Очакванията, че „Тъндърболтс*” ще бъде еквивалента на “Отряд самоубийци” в „Марвел“ костюми, са до известна степен опровергани. В този случай образите, които следваме, също са основно антигерои, но има съществена разлика. „Марвел“, учудващо предвид репутацията си на „филми-лунапарк“, всъщност влизат задълбочено в сложността на психологията на тези хора. „Тъндърболтс*” не само се отнася сериозно към това, но и го превръща в основния двигател на сюжета.
Героите, нетипично за такъв тип комерсиално кино, са слабо до никак идеализирани. Не са хора със суперсили, с благ характер и житейската мисия да правят добро или да се борят за световен (или вселенски) мир. Не, те са наемни убийци и крадци с морална дилема кое всъщност е правилно и кое – не. В началото са група непознати, изпитващи от безразличие до ненавист един към друг, и (надали е голям спойлер, но все пак предупредени сте – спойлер!!!) завършват като група приятели, готови да продължат работата на Отмъстителите. Друго положително качество на „Тъндърболтс*” е, че между актьорите има реална химия (за разлика от например „Вечните“ или „Капитан Марвел 2″). Хуморът идва от обичайните саркастични забележки, неловки ситуации и понякога дори мълчание, като в контекста на цялостния по-мрачен тон на филма, това работи достатъчно добре, така че да не вади зрителя от атмосферата.
Филмът е далеч по-земен визуално от типичните продукции на Marvel, което подчертава претенцията му да е по-сериозен, подобно на шпионския аспект в „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“. Един от най-силните моменти е напълно лишен от компютърни ефекти. Представлява само разговор между двама герои на покрива на една сграда. Екшън сцени обаче не липсват и са динамични, с добра хореография, като се набляга на реалистичността.
„Тъндърболтс*“ бележи нова посока за киновселената на „Марвел“, като прави онова, с което тази киновселена се превърна в глобален феномен – фокусира се върху по-малко известни герои. Прави и опит да изследва по-зрели теми, показвайки, че психическите рани са също толкова опасни и дълбоки, колкото физическите такива. Рециклираните, „нови Отмъстители” по свой собствен начин оставят у зрителя подобно чувство на удовлетвореност както оригиналните. Надали може да се намери по-голям комплимент за филма от това. Тези герои отварят също така множество възможности за нови истории и конфликти в бъдещите продукции на студиото. Филмът определено е задължителен, за да могат да се разберат изцяло следващите големи събития в киновселената на „Марвел“, включително предстоящите филми „Fantastic Four: First Steps“ и „Avengers: Doomsday“. Сам по себе си, „Тъндърболтс*“ е интригуващо попълнение към супергеройските филми, което без да се отклонява докрай от същността на „Марвел“, успява да бъде освежаващо различен.
Плакат: Форум Филм
Всички текстове на Александра Петрова може да прочетете тук.
Вашият коментар