След толкова години на спекулации и очакване, киновселената на „Марвел“ най-накрая представи своята версия на „Фантастичната четворка”.
Предишните опити – от 2005г., 2007г. и 2015г. оставиха у зрителите смесени чувства. Първите две заложиха на по-лек, комедиен тон, сходен с онзи от комиксите. Макар да са популярни сред някои зрители, способни да преглътнат остарелите специални ефекти, двата филма не впечатляват към днешна дата. Версията от 2015 г. на режисьора Джош Транк пък има различен, по-мрачен подход, вдъхновен от хорър класики като „Пришълецът“ (1979) и „Нещото“ (1982). Филмът обаче прави катастрофален боксофис и единствените спомени за него са свързани с проблемите му по време на снимки, изразяващи се в множеството пререкания между голяма част от екипа и Транк, които са предначертали и спорния краен резултат.
Заради голямата популярност на „Фантастичната четворка“, както и придобиването на 20th Century Fox от „Дисни“, нова адаптация, този път в рамките на MCU (Marvel Cinematic Universe), беше неизбежна. Очакванията пък станаха още по-високи поради настъпилата творческа криза в комиксовото кино. Зрителите не искаха поредния епизод от огромната „Марвел“ сага, а да се намери смислено и устойчиво място за любимите супергерои в една вече без друго наситена (и може би претрупана) вселена.
„Фантастичната четворка: Първи стъпки” ни въвежда в семейството на гениалния учен Рийд Ричардс (Педро Паскал) – негова съпруга е биохимичката Сю Сторм (Ванеса Кърби), а около двойката се увъртат братът на Сю, Джони Сторм (Джоузеф Куин), и верният приятел на Рийд – Бен Грим (Ебон Мос-Бакрак). Сюжетът следва позната от предишните адаптации история – след експеримент за изследване на аномалии в космоса, четиримата придобиват различни суперсили и се превръщат в пазители на Земята. Няколко години по-късно, на Сю/Невидимата жена и Рийд/Господин Фантастичен им предстои да посрещат своето първо дете. Точно тогава обаче Земята бива маркирана за унищожение от Галактус, космическо създание, хранещо се с планети. Той решава, че е склонен да пощади Земята, ако получи в замяна детето на Рийд и Сю, тъй като предусеща, че то би могло да има внушителни свръхестествени способности. Тук се поражда и дилемата – има ли цена, прекалено висока, дори за супергероите?
Един от най-силните елементи на „Фантастичната четворка: Първи стъпки” е химията между актьорския състав. Педро Паскал, постоянно поставян в образа на „бащата”, макар самият той да няма деца, блести в образа на един от най-умните хора в света на „Марвел“. Сю Сторм на Ванеса Кърби получава най-много драматични сцени, тъй като все пак Невидимата жена е в центъра на конфликта. А както добре знаем – няма нищо по-страшно от гнева на една майка, усетила заплаха за детето си. Кърби правдиво представя всяка една емоция на Сю – от вълнението поради появата на новия член в семейството на „Фантастичната четворка“ до гнева ѝ при сблъсъка с Галактус. Джоузеф Куин като Джони Сторм/Човекът-факла е източникът на хумор, докато Бен Грим/Нещото, в изпълнение на скрития зад множество компютърни ефекти Ебон Мос-Бакрак, е сърцето на екипа – силен, верен и винаги готов на саможертва.
За щастие, Фантастичната четворка получава и достоен противник, вместо да се изправя срещу някого, за когото на зрителя да му е безразлично. Галактус е искрено заплашителен, а армията му от дроноподобни същества е източник на някои от най-динамичните и грандиозни екшън сцени във филма.
Изненадващото определено е мащабът на конфликта в контекста на MCU. Всъщност за Галактус преди се споменаваше, че ще бъде потенциален наследник на Танос. Въпреки това, филмът не взима смели решения по отношение на сюжета, което е друго доказателство за гореспоменатата му липса на емоционална тежест. Остава предвидим в структурата си: набързо представя героите в откриващите минути, следва криза във взаимоотношенията им, голяма битка и щастлив финал.
„Фантастичната четворка: Първи стъпки” е визуално впечатляващ, както се и очаква от филм с такъв бюджет. Използва обилно количество специални ефекти, но и залага на миниатюри в дадени сцени, за да придаде повече достоверност на външния си вид. По време на битките на четворката с армията на Галактус има някои доста идейни решения за използване на силите им. Цветовата палитра е ярка и разнообразна, личи си старание да се придаде усещането за 60-те години, в които се развива действието. Пословично кичозният и неправдоподобен „Марвел“ външен вид не е толкова натрапващ се, колкото в някои от последните заглавия на студиото.
Макар екшънът и ефектите да са на високо ниво, „Фантастичната четворка: Първи стъпки“ страда от липса на „душа” и силно отправяне на послание (каквото например имаше в новия „Супермен“ на Джеймс Гън). Да, темите за семейството и обществените отговорности са налице, но не се усещат толкова дълбоко, колкото в други проекти на „Марвел”. Връщайки се няколко месеца назад, “Тъндърболтс*” също изправяше героите си пред морални дилеми с емоционална тежест. Там групата непознати, принудени да работят заедно, се усети повече като семейство, отколкото четворката, което е доста сериозен проблем за вторите.
Както знаем, „Марвел” обичат да загатват следващите си филми в сцените след надписите, като те обикновено са две. Първата, веднага след края, е интригуваща и без да давам спойлери, ни подсказва както за бъдещето на четворката, така и за това на (вероятно) Отмъстителите. Втората, която е след всички надписи, предизвика негативна реакция у част от зрителите и абсолютно заслужено. Тя е излишна и изобщо не си заслужава да я чакате.
С „Фантастичната четворка: Първи стъпки“ се дава началото на шестата фаза в киновселената на „Марвел“. Определено от студиото са искали да имат силно начало, но отново са предпочели да заложат на добре позната формула, вместо да се опитат да направят някакво отклонение. Филмът има привлекателен външен вид и навярно много зрители ще си тръгнат доволни след прожекцията, но ако се запитат дали вече не са виждали тази история, само че с други герои, съмнявам се да си отговорят отрицателно.
Плакат: Форум Филм
Още текстове на Александра Петрова може да прочетете тук.
Вашият коментар