-
В памет на Робърт Уилсън – режисьорът, който владееше светлината
Най-ценното качество на театъра и същевременно пагубно за самия него е абстрактността на времето. На сцената могат да минат години в рамките на няколко минути и публиката в салона да вярва истински на това. Животът на едно представление обаче остава в капана на час и половина, два, три. То умира след края на аплодисментите, но…
-
„Фантастичната четворка: Първи стъпки“: лъскав екшън с празно съдържание
След толкова години на спекулации и очакване, киновселената на „Марвел“ най-накрая представи своята версия на „Фантастичната четворка”. Предишните опити – от 2005г., 2007г. и 2015г. оставиха у зрителите смесени чувства. Първите две заложиха на по-лек, комедиен тон, сходен с онзи от комиксите. Макар да са популярни сред някои зрители, способни да преглътнат остарелите специални ефекти,…
-
![Костис Харамунтанис: „Ваканция в края на лятото“ докосва зрителите, които се чувстват сякаш не пасват в собственото си семейство [+ English audio]](https://okozaoko.bg/wp-content/uploads/2025/07/BSE_V1-scaled.avif)
Костис Харамунтанис: „Ваканция в края на лятото“ докосва зрителите, които се чувстват сякаш не пасват в собственото си семейство [+ English audio]
Костис Харамунтанис е гръцки режисьор, сценарист и композитор. Дебютният му пълнометражен филм, „Ваканция в края на лятото“, беше част от „тийн“ селекцията на София Филм Фест, а от няколко седмици е наличен в HBO Max. В първите си дни на платформата, филмът влезе и в топ 10 на най-гледаните заглавия. Филмът разказва чрез поредица от…
-
Лидия Ганева: „Надявам се, когато младите хора слушат новата ми песен, да се почувстват чути“
Музика, свобода, нежност – с тези три думи бихме описали Лидия Ганева. Може би си я спомняте като малкото момиче, което представи страната ни на детската „Евровизия“ през 2016 г., но сега тя вече е млад артист, издаващ своя собствена музика. Срещаме се с Лидия Ганева, за да си поговорим за новия ѝ сингъл If…
-
Горещи летни филми за всеки вкус
Човек и да иска не може да се чувства зле през лятото. Няма как наоколо да се чуват весели възгласи, сладоледът на клечка да се стича по пръстите, а някой да е в лошо настроение. Неслучайно Скрудж е от „Коледна песен“, не от лятна. Но когато температурите станат нетърпимо високи, няма по-сигурно скривалище от вкъщи.…
-
„Как да си дресираш дракон“ (2025): Полита отново, но без да се издига до непознати висоти
Не е учудваща новина, че комерсиалното кино е изпаднало в творческа дупка. Странното е, че посредствените филми от последните години служат като пример за подражание на конкурентните студиа – вместо да се отдръпнат от тези творчески провали, техните продуценти също се заразят с болестта. „Дисни“ съвсем справедливо са сочени за „нулевия пациент“ в тази пандемия…
-
10 години по-късно: „Отвътре навън“
Годината е 2015, мястото е киносалонът, емоцията – чист възторг, смесен с голямо нетърпение, защото филмът, който предстои да гледаш, е едно от най-дългоочакваните заглавия на „Дисни“ и „Пиксар“ – „Отвътре навън”. Историята за емоциите на Райли – радостта, тъгата, гнева, страха и отвращението, които живеят в главата на детето, беше революционно оригинална за времето…
-
Алберто Джакомети – в движение и в покой
Изкуството на 20-ти век принадлежи на индивидуалности, а не на колективни течения, както историята би желала. От онези непрестанно извиращи потоци, обединени от общи вдъхновения и цели, път успяват да си проправят десетки творци, чиито характери и произведения изплуват и остават живи до днес. Много от биографиите на тези творци съдържат в себе си едно…
-
Кирил Недков: „Актьорската професия е постоянно изследване на човешката природа”
Какво Ви допада най-много в работата с Диана Добрева? Диана обича актьорите си и им дава огромна свобода за изява. Очаква от актьорите да дават предложения и независимо дали ще ги приеме, или не, водещ е обменът на идеи, вместо да има конкретни указания: „Застани тук, направи го по този начин.“ И на нея съм…
-
„Лило и Стич“ (2025): Нов дом за стара история?
Носталгията е от онези приятни усещания, които ни карат да се чувстваме вкъщи. Съществуват филми, които остават завинаги с нас, не толкова заради художествената си стойност, колкото заради спомените, които носят. Е, „Лило и Стич” от 2025 г. е поредният опит за скок към детството, който би могъл да ни стопли отвътре и да ни върне…
