Ще ми повярвате ли, че се срещнах с този невероятен артист по най-баналния начин? Излезе ми в Instagram reels. Роден през 1941 г. в Будапеща, Марсел Янкович е сценарист, режисьор и дизайнер на стотици анимационни филми и сериали. Един от най-известните в своята страна, той успява да пробие в индустрията още на деветнайсетгодишна възраст. Започва като стажант в най-голямото студио за времето си, Pannonia Film Studio, и бързо стига до позицията на аниматор (и на арт директор по- късно). Неговата биография не е нeщо по-различно от процъфтяваща кариера на лектор, писател, аниматор. Постоянно е канен в радиото и телевизията, за да обсъжда теми свързани с киното.
До последния си дъх Марсел Янкович не може да избяга от своя специфичен стил, изпълнен със символизъм и фолклорни мотиви. Той сътворява своя неподражаем дизайн, оставяйки следа със своята гама от цветове; форми, наподобяващи съновидения и универсални тематики, които отиват към философски разсъждения за света. Едни от най–известните му творби, които достигат до световната публика, са пълнометражните му филми “Johnny Corncob“, “Son of the White Mare“ и “The Tragedy of Man“, късометражните “The Struggle“, “Sisyphus” и телевизионните му сериали “Gustavus”, “Hungarian Folktales”, “Legends from the Hungarian History”.
Автор е на над петнадесет книги и стотина статии и студиа. Янкович никога не е спирал да се интересува от областта на културната история, митологията и фолклора. Както неговите анимации, така и неговите книги се въртят около тематиките на символизма, сравнителната митология, етноастрономията, сакралното изкуство и религиозните и народни вярвания. Но нека спрем дотук с това кратко представяне и се обърнем към част от неговото изкуство – късометражното му кино.
“Dreams on Wings“
Какво по-добро начало има от хронологичното такова. Първият филм на Янкович, “Dreams on wings“, е по поръчка на Националната авиокомпания на Индия. Още тук се виждат наченки на неговия стил, наречен трансформация или метаморфоза. Още в началото на аниматорската си кариера, той е помолен от „Еър Индия“ да създаде реклама за тях в стил, наподобяващ този на Георг Коваснай (може да прочетете повече за него тук – https://www.gyorgykovasznai.com/his-story).
Естествено, Янкович се е съгласил, че ще направи анимацията в заръчания му дизайн, но като всеки човек, опитващ се да пробие в артистичните среди, иска да изрази себе си и така всъщност открива своя метод. Както самият Марсел Янкович казва в интервю с Националния филмов институт в Унгария: „ Тази работа беше повратната точка за мен и моето изкуство, защото от този момент знаех, че моят начин е различен и трябва да продължа по него. Това е пътят, който има естетическа стойност и е наситен с емоции.“
Всеки кадър е трансформация на един обект в друг – на глобус във водна лилия, на Айфеловата кула в ботуш и след това в Наклонената кула в Пиза. Това е филм за постоянното пътуване, неслучайно, на заден фон на всеки кадър минава един и същ самолет, за да привлече вниманието на зрителя и да го насочи към авиокомпанията. В същото интервю Янкович споделя, че е измислил геометрична формула, която му позволява смесването на две изображения в едно, за да създаде изцяло нов смисъл. Това показва добрата структурираност на монтажа на анимацията.
“Sisyphus”
Първият път, когато видите филма ще си помислите, че това няма как да е дело на същия аниматор, който допреди малко е използвал всеки възможен нюанс. Този късометражен филм е единствената му номинация за Оскар. С това минималистично двуминутно зрелище, контурите, които се движат върху суровата скица, показават добре познатия мит за Сизиф (или поне донякъде). С всяко завъртане тежестта и големината на камъка се увеличават, а мъжът се смалява. Самият хълм дори не е показан изцяло, а е нарисуван като една наклонена черна черта върху белия екран.
Освен изображенията, впечатление правят звукът и музиката. Пъшканията от умората придават една автентичност на образа, без която той щеше да остане плосък. Янкович споделя, че направата на тази анимация е отговор на неговите собствени проблеми в продукцията на първия му пълнометражен филм – “Johnny Corncob“. Но дали това е само борбата на един мъж с камък? Възможно ли е краят да показва нещо повече? Ще трябва да изгледате филма, за да разберете.
“The Struggle”
Някои хора предполагат, че това е продължение на „Сизиф“ и разказа за борбата и усилието, и не се залъгват. Но тук концепцията не е толкова ясно смилаема за публиката. Неслучайно филмът печели през 1977г. Златна палма (Palme d’Or) за късометражен филм в Кан. „The Struggle” е по-абстрактен от „Сизиф“. Един от главните мотиви е отношението и връзката на твореца с неговото творение.
Филмът е черно-бял, но стилът не е опростен, напротив – реалистичен е. Разказва се за скулптур, който вижда какво иска да издълбае в своя голям и очукан камък – статуя, но докато я оформя със своето длето, тя оживява. Тук си личи една бавна промяна. Трансформацията на един обект в друг. Тази метаморфоза във филма е с много постмодерен характер. Тръгваш от едно място с целта да достигнеш до ново, а всъщност краят е вече добре познат. Тук остава да виси въпросът – дали изкуството в днешно време е значимо с посланието си, или тези универсални проблеми са намерили своето решение?
Илюстрация: Елис М.
Още текстове на Виктория Димитрова може да откриете тук.
Вашият коментар