“Flow”: Не се нуждае от думи, за да разкаже своята история

“Простотата е висша форма на изтънченост” са думи на големия Леонардо да Винчи, които описват перфектно “Flow”, режисиран от латвийския режисьор Гинтс Зилбалодис и направен изцяло на безплатния софтуер “Blender” за около пет години. Красиво разказаната история, без помощта на какъвто и да било диалог, успява да разгърне цветна палитра емоции, които остават задълго в паметта на зрителя. Филмът е номиниран в две категории на тазгодишните награди „Оскар“ – „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Пълнометражен анимационен филм“.

С антиутопичен характер, „Flow” следва една черна котка в свят, където заради катастрофални наводнения, цялата земя е “потънала”. Хората ги няма и всички живи организми оцеляват както могат. Пресичайки невинно през зеления, обрасъл пейзаж и озовавайки се по средата на непознатото, котката среща различни животни. Запознаваме се с лабрадор, капибара, лемур и птица секретар, които стават част от приключението. “Разговорите” между героите са максимално реалистични и приближени до начина, по който биха се случили в истинския живот.

От визуална гледна точка, “Flow” е пример за това колко силно може да въздейства една минималистична и изчистена анимация. Автентичният дизайн на героите, както и използването на действителни звуци, позволяват предаването на сюжета да се случи по естествен и интригуващ начин. Реалистичният и живописен дизайн на природата допринася за усещане на отсъствие от страна на човешка намеса в историята на животните. Въпреки че няма разговори с думи, няма момент, в който това да се усеща като натрапчиво решение и сюжетът да става празен или скучен. 

Посланията на “Flow” не са едно или две, но основната идея е да се представи важността от взаимно разбирателство и сътрудничество между различните видове. Отношенията между животните, независимо дали става въпрос за споделянето на храна, защитата едно от друго, или преживяването на трудностите заедно, намират еквивалент и в човешкото ежедневие. Хищници, растителноядни и всеядни животни оцеляват заедно и намират дори място за приятелство помежду си. “Щом те могат, защо да не можем и ние?” е въпросът, който филмът задава. Колкото и идеалистично, и клиширано да прозвучи,независимо кой е отсреща, в крайна сметка, всички се борим да оцелеем и това би било по-лесно, ако въпреки различията си, работим заедно. „Flow” отправя критика също към въздействието, което човешката дейност оказва върху околната среда, показвайки как природата си “отмъщава” за всичко причинено ѝ от нас и как животът продължава да съществува (и дори процъфтява) след като хората вече ги няма.

Макар широко разпространеното мнение да е, че анимационните филми са основно за деца, смятам, че “Flow” е подходящ и за по-възрастните зрители. По-точно за тези, които могат да оценят по-артистичен подход, когато става въпрос за разказването на историята чрез „показване, а не казване“.

“Flow” получи множество хвалебствия, както от обикновения зрител, така и от критиците. Филмът печели и немалко награди, сред които и „Златен глобус“ за “Най-добър анимационен филм”. Това е филм, който съчетава прекрасна визуална артистичност с дълбок смисъл и послание. Благодарение на своето смело разказване на историята и зашеметяващ стил на анимация, “Flow” прекарва зрителите през емоции, които остават с него дори след финалните надписи.  

Плакат: IMDb

Може да гледате „Flow“ на 29-тото издание на София Филм Фест.

Още текстове на Александра Петрова може да прочетете тук.


Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *