„Древна мистерия“. Така режисьорката Селин Сонг описва любовта. Предполагам, че на теория всички бихме се съгласили с нея. Тайничко обаче повечето от нас имат мислен списък с критериите, които „идеалният“ партньор би трябвало да покрива – определена височина, заплата, възраст, тегло и т.н. Правят ли ни тези изисквания материалисти или в днешно време любовта не може да оцелее, когато материалното изцяло отсъства? С този и още много въпроси се занимава „Материалисти“ – новият филм на номинираната за „Оскар“ Селин Сонг.
„Ще умра сама… Или ще си намеря богат съпруг“, заявява още в първите минути на „Материалисти“ главната героиня Луси (Дакота Джонсън) и вече разбираме откъде идва заглавието на филма. Макар и професията сватовница да звучи почти архаично в ерата на приложенията за запознанства, Луси работи точно това. Нещо повече – тя е изключително успешна в своята работа. Противно на очакванията в тази професия не любовта е водещото. За Луси хората са просто стока, а бракът – бизнес сделка. Колкото по-добри характеристики притежава човек, толкова повече стойността му се покачва на пазара. В крайна сметка намирането на подходяща половинка се свежда до проста математика и не се различава особено от избора на кола или пък на нов мобилен телефон.
Този подход към любовта, изглежда, носи успех на Луси в професионален, но не и в личен план, защото тя все още не е открила „перфектния“ партньор за себе си. Това е напът да се промени, когато главната героиня среща идеалния мъж, истински изчезващ вид на пазара за необвързани. Хари е неприлично богат, висок, красив, произхожда от голямо щастливо семейство (съвсем логично ролята е поверена на любимеца на дамите Педро Паскал). По същото време обаче в живота на Луси се завръща и бившият ѝ приятел Джон (Крис Еванс) – нереализиран актьор, който живее на ръба на бедността, докато все още се опитва да сбъдне мечтата си. Съвсем очаквано, Луси попада в дилема кой от двамата е мъжът за нея.
Сам по себе си сюжетът на филма звучи абсолютно банално, но „Материалисти“ идва с обещанието, че ще ни даде нещо повече от елементарно изпълнение на до болка познатата история. Спазва ли обещанието си? Не съвсем. Основният проблем на филма е, че самият той не е сигурен в коя посока иска да поеме – остроумна сатира, хвърляща реалистичен поглед върху любовните отношения в съвремието ни, или пък класическа захаросана романтична комедия. Първата половина на „Материалисти“ е изключително обещаваща, звучи актуално и предлага интересни наблюдения върху модерната представа за любовта и брака. Отлично разгърната е темата как потребителската култура, достигнала своя връх в последните десетилетия, дава своето отражение и върху избора ни на партньор. Не на последно място първата част от филма е изградена с чувство за хумор и самоирония – нещо, което по-нататък липсва. С чудесното си начало „Материалисти“ почти успява да ни убеди, че наистина може да ни изненада и да преобърне клишетата, присъщи за романтичните филми.
Първоначално зададените очаквания обаче са напълно неоправдани, защото във втората половина сюжетът рязко завива към възможно най-предвидимия (но нелогичен в контекста на филма) развой на събитията. Сякаш по средата на снимките Селин Сонг е решила все пак да го играе на сигурно, като се придържа към характерната за романтичните комедии формула. С тази внезапна промяна в тоналността „Материалисти“ оставя зрителите си по-скоро объркани, отколкото удовлетворени от привидно щастливия финал.
„Материалисти“ е от филмите с ясно подчертано режисьорско послание. Финалът почти не дава поле за собствени интерпретации, което в случая отчитам като огромен минус. Посланието, свързано със същината на истинската любов, е хубаво, но поднесено по прекалено неубедителен начин. Въпреки че филмът е дълъг цели два часа, Селин Сонг не ни показва достатъчно нито от връзката между Луси и Хари, нито от отношенията ѝ с Джон. Така героите остават до голяма степен двуизмерни, а ние като зрители – безпристрастни към избора на главната героиня. Липсва и нещо ключово за всеки филм, който иска да се нарече „романтична комедия“ – самата романтика. Някои от най-обичаните романтични филми (например „Нотинг Хил“, „10 неща, които мразя у теб“, „Тетрадката“) също са „клишета“ в своята същност, но комбинацията от добър сценарий, режисура, актьорска игра и най-вече – романтика, ги прави любимци на поколения зрители. За съжаление, „Материалисти“ ме остави с крайното усещане, че можеше да е страхотен филм, стига да се беше отдал докрай поне на една от своите идеи.
Въпреки недостатъците си във втората половина, филмът провокира размисли и със сигурност ще остане да витае в съзнанието ви дни наред. Заснет на 35 мм лента, „Материалисти“ е и истинска наслада за окото, а саундтракът пасва идеално на меланхоличния, сантиментален дух на филма. Важно преимущество на лентата безспорно е и актьорският състав. Със своята обезоръжаваща магнетичност Дакота Джонсън кара зрителите да простят всички несъвършенства и слабости на героинята ѝ. По-обраният (несправедливо определян от някои като безизразен и сух) актьорски стил на Джонсън отлично приляга на Луси, която също е по-сдържан и прикрит образ.
Педро Паскал и Крис Еванс определено са силна екранна упора за Дакота Джонсън. През последните години Еванс е известен най-вече като Капитан Америка от филмите на „Марвел“, но в началото на кариерата си той има немалко роли в романтични комедии („Преди да си тръгнем“, „Един не-тъп американски филм“). Това си проличава от лекотата, с която Еванс влиза в кожата на своя несъвършен, но изключително обаятелен герой. Въпреки сравнително краткото екранно време, което му е отделено, Педро Паскал също успява да придаде дълбочина и искреност на своя герой.
Макар и „Материалисти“ сериозно да бледнее пред дебютния филм на Селин Сонг „Минали животи“, той все пак не е никак лош избор за приятно прекарване на някой летен следобед. Стига да не влизате в киносалона с прекалено високи очаквания, едва ли ще останете разочаровани.
Плакат: Cinefish
Още текстове на Александра Славова може да прочетете тук.
Вашият коментар