„Безследно изчезнала” е трилър, вдъхновен от истинска история, в чийто център стои отчаяната борба на една майка да си върне отвлечената дъщеря. Филмът е режисиран от Джеймс Кент („Завет на младостта“), а главната роля е поверена на от Кейт Бекинсейл („Подземен свят“). Гледайки трейлъра, „Безследно изчезнала“ обещава нелека, но интересна история, изпълнена с динамика, емоции и морални дилеми, свързани с родителската любов.
Действието започва през 1993 г. в Охайо, когато шестгодишната дъщеря на Морийн (Кейт Бекинсейл), Амина, е тайно отведена от баща си в Близкия изток. След години на неуспешни опити да я намери, Морийн попада на Робесън (Скот Инстууд), бивш морски пехотинец и специалист в международни случаи на отвличане на деца. Той се съгласява да ѝ помогне при условие, че тя ще му сътрудничи по други случаи и те започват да работят заедно като паралелно със спасяването на други деца, търсят и Амина. Така двамата се озовават в Бейрут, но там се сблъскват с корупция, предателства и други неприятни изненади.
В много моменти „Безследно изчезнала” успява да поддържа напрежение – преследванията и неочакваните обрати създават усещането, че времето е от критично значение. Тази скорост е сред силните страни филма, защото не оставя зрителя да се отпусне и да знае какво точно ще се случи още от самото начало.
Същевременно „Безследно изчезнала“ страда от някои слабости в сценария. Например романтичната линия между Морийн и Робесън изглежда вкарана насила и е неравномерна. Добавя емоционален „заряд”, но не се усеща като естествена част от историята, а просто извинение за секс сцени. Понякога мотивацията зад някои от действията на героите не е достатъчно убедителна, а някои обрати са подадени с избързване, без никакво постепенно наслагване в самата история, което прокарва подозрение у зрителя за леко „претупване” при тяхната поява.
Кейт Бекинсейл носи на гърба си емоционалната тежест на „Безследно изчезнала“ и в много моменти успява да предаде отчаянието, решимостта и болката на майка, готова на всичко, за да стигне до дъщеря си. Има сцени, когато сценарият не ѝ помага особено и диалозите са клиширани, а тя изрича репликите си с повече драматизъм от необходимото за такъв тип филм. Въпреки това изпълнението ѝ е достойно и Бекинсейл е интересна за гледане на екран в тази своя роля. Скот Истууд като Робесън е добър партньор – твърдият характер и решителността на героя му влизат като отрезвителен баланс спрямо емоционалността на Морийн. Химията между двамата актьори работи през повечето време, но заради гореспоменатото изкуствено развитие на отношенията на героите им, не остава достоверна през целия филм.
Поддържащите роли са изпълнени прилично в по-голямата си част, макар че само някои получават достатъчно екранно време за някакво развитие. В много случаи героите са работени по стандартната рамка – лошите са безскрупулни, помощниците им са или верни, или предатели, не се оставя никъде място за някакво оригинално решение.
Няколко въпроси изникват във филма. Докъде е справедливо да стигне една майка в опитите да си върне детето? Кога любовта се превръща в мания и какво означава за един родител, ако детето му избере да остане при другия? Тези морални дилеми са заложени във финала, в който „Безследно изчезнала“ не предлага нито някаква поука, нито пък предсказуемото „доброто винаги побеждава”. Той остава със сянка на неяснота и публиката излиза с усещането за несправедливост и дори емоционална празнота, имайки предвид най-вече фактът, че първоизточник на историята е реалността.
„Безследно изчезнала” не е развлекателно заглавие за широка публика – това е по-скоро трилър, който остава в полето на онези зрители, които пряко се интересуват от филми по действителни истории, без да се притесняват от екшън и изненадващ финал. „Безследно изчезнала“ не се стреми да докаже, че най-силната любов не познава граници, а напротив – понякога дори тя не може да поправи грешките от миналото. Историята не приключва с катарзис, а с тиха болка и пита какво означава „спасение”, когато цената му е изборът на някой друг. Макар и да не носи праволинейно послание, филмът би могъл да остане в паметта на някои зрители чрез своята суровост и човешка искреност. Това е заглавие, което няма да предизвика много усмивки, но може да накара да се замислим за страшната действителност, в която живеем.
Плакат: Про Филмс
Още текстове на Александра Петрова може да прочетете тук.
Вашият коментар