Ще я познаете по вечната усмивка на лицето, огненочервената коса и артистичната визия. Това е Станислава Айви – киножурналист, телевизионна водеща, режисьор и автор на книгите „Като на кино“ и „Въображаема реалност“. Едно от доказателствата за нейния професионализъм и отдаденост в работата ѝ е, че съвсем наскоро тя получи и правото да гласува за наградите „Златен глобус“. Станислава Айви е минала по червените килими на всички знакови фестивали от света на киното, а през последните години тя самата участва активно в организацията на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Срещнахме се с нея, за да си поговорим именно за предстоящото 11-то издание на този уникален по рода си фестивал.
След като сте присъствали на толкова много международни кинофестивали и награждавания, с какво може да Ви впечатли един български фестивал?
Ако трябва да съм честна, „Синелибри“ ме изненадва всяка година. Този фестивал е плод на много усилия. Всеки един от екипа, а ние не сме чак толкова много хора, влага огромна част от себе си в него. Приемаме го като наше дете. Всяко ноу-хау, което можем да вземем от чужд фестивал, ни помага да го развиваме и да имаме, естествено, нови идеи. За нас е изключителна чест например, че италианското министерство на културата разчита на „Синелибри“ и партньорството ни за втора поредна година в селекцията ни Italian Screens, която предлага няколко от последните италиански заглавия. Тя ще бъде открита на 15 октомври в компанията на италианския режисьор Марио Мартоне, който ще представи новия си филм „Навън“. Затова много се радвам, че имаме поле да развиваме тук всяко нещо, което някъде ме е вдъхновило.
11-тото издание на „Синелибри“ ще се проведе под мотото „Пяната на дните“. Как то е обвързано със селектираните филми?
Този слоган много добре се вписа за тазгодишното издание, тъй като за поредна година имаме невероятна селекция от филми и гости, но смея да твърдя, че може би за първи път ще посрещнем толкова много звезди накуп. В програмата даже имаме такъв филм – „Пяната на дните“, адаптация по романа на Борис Виан.
Кои заглавия бихте определили като „сърцето“ на тазгодишното издание?
Много е трудно да избера само едно или две, но със сигурност мога веднага да спомена няколко. Започваме с откриването, което е на 10 октомври и е с новия филм на Франсоа Озон „Чужденецът“, адаптация по произведението на Албер Камю. Това е много, много красива адаптация. Филмът е черно-бял. Вече пожъна огромен успех във Венеция и имаше страхотни ревюта. Франсоа Озон е един от онези режисьори, които няма как да те разочароват, така че е подготвил нещо страхотно за всички зрители.
Оттам нататък продължаваме с много сериозна конкурсна програма, в която ще видим филми като „Магьосника от Кремъл“ – заглавие, което отново пристига от фестивала във Венеция. Пол Дейно е в главната роля, но пък Джъд Лоу ще видим като Владимир Путин. И този филм предизвика доста положителни критики във Венеция. Много любопитно е и едно заглавие, с което закриха италианския фестивал тази година – „Куче 51“. Това е научнофантастичен трилър най-вероятно за близкото бъдеще и какво би се случило, ако изкуственият интелект излезе малко извън контрол или контролира системата за правосъдие. Психотрилърът „Личен живот“ с Джоди Фостър, в който можем да я чуем как говори на френски, също е много любопитен и интересен. Това се отнася и за „Най-богатата жена в света“ с Изабел Юпер. Въздействащ филм е и „Празненството“, където можем да гледаме Уилям Дефо в главната роля. Всички тези са сред най-чаканите заглавия на „Синелибри“. И разбира се, награждаването ни на 24 октомври отново в Зала 1 на НДК, когато ще видим най-новия филм на Паоло Сорентино – La grazia, или „Помилване“. Ще го гледаме в компанията на звездата на филма – италианския актьор Тони Сервило, който тази година взе купа „Волпи“ – голямата награда за мъжка роля от фестивала във Венеция. На въпросния 24 октомври ще можем да видим и много, много негови колеги на едно място. Освен това френската икона от български произход Силви Вартан ще бъде наш гост. Също така ще посрещнем и полската режисьорка Агнешка Холанд. Тя ще представи последния си филм „Франц“, който вече има сериозен успех по света. Няма как да пропуснем и членовете на международното ни жури начело с датския актьор Клаес Бенг, който е много развълнуван за участието си във фестивала ни.
А как изобщо се стига до такива имена в европейското, та и в световното кино?
С много усилия, постоянство и общо взето цяла година труд.
Ние с Жаклин Вагенщайн посвещаваме сериозна част от времето си на тази задача. Както обичам да казвам за интервютата, които правя: „Колкото виждаме, че са станали, два или три пъти по толкова не са станали“. Това важи и за гостите, които сме поканили. Със сигурност е трудно, но когато ни се получи, е наистина прекрасно. Тази година е така. Бих казала, че ще има доста, доста сериозно звездно присъствие.
Имате ли си личен фаворит в програмата, който предполагате, че няма да привлече огромен зрителски интерес, а заслужава?
Всички заглавия, които изброих, са сред моите фаворити. В момента се опитвам да наваксам с филмите, за да мога после да препоръчвам. Днес например гледах „Мама и чудото на живота“, който според мен е един от най-трогателните и емоционални филми в нашата програма. В него участва и Силви Вартан. На 26 октомври тя заедно с Ролан Перес, автора на книгата, по която е направен филмът, ще го представят пред публиката. Всъщност историята на Ролан е автобиографична. Той се ражда с дефект на крачето и в книгата си показва силата на своята майка и всичко, което тя е направила, за да може той да проходи и да има пълноценен живот. Наистина това е прекрасен филм и много се радвам, че и двамата ще бъдат тук, за да го представят.
Фестивалът отново ще бъде съпроводен от форума BOB (Based–On–Books). В него ще се включи и актьорът Майкъл Маккел, който е участвал в късометражния Ви филм I Know What You Did. Какво според Вас ще донесе неговият мастърклас на българската публика и на младите ни актьори?
Моята история с Майкъл започна точно от един уъркшоп, който аз посетих в Лондон. Запознах се с него, чух неговата лекция и като се върнах в България, написах сценарий за него. След това, слава Богу, той се съгласи да участва във филма ми. Години по-късно му споделих, че всъщност аз не съм имала план Б. Той каза: „Това никога не съм го знаел!“. Но така или иначе, той е един от най-харизматичните хора, които познавам въобще в живота си, независимо колко популярни или непопулярни са те. Историите просто струят от него и той може да изкара опит от всяка една ситуация. Освен това е невероятен разказвач на истории. Той има няколко идеи как да направим мастъркласа възможно най-любопитен и полезен за всички. Ще има и работа пред камера – нещо, което е много важно за младите актьори. Въобще Майкъл ще го направи много интерактивен и наистина практичен. Препоръчвам този уъркшоп на всички, както и да побързат да си купят билети за BOB, защото местата там са доста ограничени.
А какво друго да очакваме от BOB?
Целият BOB е интересен. Ще можем да чуем и продуцентската гледна точка в началото на деня, а именно опита на Майк Дауни, председателя на Европейската филмова академия, който ще разкаже пътя за реализирането на една филмова адаптация. Ще се срещнем също така с гръцката актриса Тоня Сотиропулу, която е и член на нашето международно жури. Тя пък ще разкаже за работата си по Skyfall – един от филмите за Джеймс Бонд, а след това е мастъркласът на Майкъл. Ще имаме уъркшоп с италианската дизайнерка на костюми Даниела Чанчо, която е работила с Паоло Сорентино. Ще завършим деня с италианския журналист и фестивален организатор Давиде Абатешиани, който ще помогне със съвети как да направиш филма си забележим на фестивали, така че ще е много любопитен BOB. Всеки, който участва в тазгодишното издание на BOB, ще има възможност вечерта да присъства и на премиерата на „Франц“ в компанията на Агнешка Холанд.
Смятате ли, че българската публика вече гледа на „Синелибри” като на културна традиция?
Смело мога да заявя, че е така. Мисля, че всички, не само киномани, но и ценители на красотата, чакат „Синелибри” всеки октомври.
За нас водещото са именно зрителите и това те да могат да се докоснат до всички тези прекрасни филми и гости. Най-важни за нас са техните положителни преживявания и коментари.
Всеки път, когато успяваме да се докажем пред публиката, отваря нови възможности за в бъдеще. Така добиваме увереност и размахът на фестивала става все по-голям.
Коя е най голямата Ви гордост, свързана със „Синелибри“?
Най-голямата ми гордост е, когато успяваме лесно и без хората да разберат да излезем от много трудни ситуации. Имали сме много такива през годините, но всяка една подобна случка те учи на това как да преминеш напред. Също така една от най-големите ми лични гордости е BOB. Миналата година започнахме този форум за първи път. Нямахме идея какво точно сме замислили и какво ще се получи, но всъщност се превърна в едно невероятно преживяване. Хората, които бяха част от BOB – участници и говорители, в крайна сметка останаха с прекрасни спомени и емоции, а аз получих обратно толкова чудесни коментари. Така разбрахме, че сме постигнали основната си идея.
Имате ли си любим момент от „Синелибри“ през годините?
Един от любимите ми моменти отново е свързан с Майкъл Маккел. Тогава тъкмо започвахме да снимаме филма ми I Know What You Did, чийто копродуцент е „Синелибри“. Аз снимах с Майкъл първите няколко дни от престоя му в България, след което той беше жури на „Синелибри“. Едната вечер бяхме излезли на вечеря с цялото жури. Връщайки се от ресторанта, попаднахме в едно такси, в което се оказа, че има микрофон за караоке, а Майкъл всъщност е бил певец, преди да стане актьор. Шофьорът на таксито пусна на Майкъл едно от любимите му парчета на Род Стюарт и така той ни пя в колата. Имаме видео от този момент. Толкова се радвам, че Жаки (Жаклин Вагенщайн) го е запечатала, защото наистина беше епично. Сещаме се доста често за тази случка.
Как си представяте „Синелибри“ след още 11 години?
Представям си го още по-мащабен, с повече възможности, но се надявам нещата да ни се получават някак си по-лесно. Ето това си представям, защото ние наистина имаме най-доброто от най-доброто. Просто ми се иска да се получава по-лесно, а това се случва, когато се докажеш на публиката.
Цялата програма на „Синелибри“ може да намерите тук.
Още текстове за кино може да прочетете тук.
Илюстрация: Роси Райкова
Вашият коментар