Създадена през 2007г., британската група, „Florence + The Machine”, става известна със своето отличаващо се звучене на инди и бароков поп и бързо набира популярност. Издава първия си албум Lungs през 2009г. със сингли като You’ve Got The Love и Dog Days Are Over, които и до ден днешен звучат по най-различни радиостанции. Други по-широко разпознаваеми песни от по-късни албуми са Shake It Out, Spectrum и Hunger.
Шестнайсет години след дебюта им предстои лондонската група да издаде нов албум, носещ името Everybody Scream. След последния им проект Dance Fever от 2022г., (смятан за по-алтернативен заради по-експерименталното си звучене, изпълнено с приказни елементи и поднесено с разказвателен унес) новият проект на групата ни представя нов поглед над житейския път на певицата Флорънс Уелч – по-див, по-жив и по-червен от всякога.
Албумът продължава темата, свързана с окултното, магията и мистиката. Тези, които познават творчеството на Флорънс добре, са наясно, че с всеки неин следващ проект, тя представя на света нова врата за бягство към мистични места, изпълнени с магия. Невероятният мецосопран на певицата сякаш превръща думите в заклинание, което те обсебва и живее в теб, а мощта в гласа ѝ предизвиква усещането за един древен свят, далечен и загадъчен, но все пак някъде около нас.
Everybody Scream се обръща и към други теми като близостта с хората, зрелостта, феминизма и загубата. В своето най-скорошно интервю с Rolling Stone, Уелч споделя, че през 2023 година забременяла за първи път в живота си. Тя самата се учудва, тъй като смятала това за невъзможно. По нейни думи тя е прекалено „древна“, за да има дете. За съжаление, донякъде се оказва права, защото след по-малко от пет месеца губи рожбата. Това я кара да се съсредоточи повече над теми свързани със спиритуалния мистицизъм, чародейството и фолклорния хорър.
На 11 август 2025г., Флорънс публикува в социалните мрежи видео, с което обяви новия си албум Everybody Scream. Седмица по-късно излезе и едноименният сингъл. Още с първите секунди, песента ни завладява с извиващи се женски вокали, за да ни хвърли в интензивна симфония от електрическа китара и викове. С всеки следващ миг напрежението в песента нараства, докато не ни хвърли в безтегловност с припева, който е див, необуздан и напиращ да излезе. След това вокалите ни пренасят отново в хипнотичен марш нататък през следващия куплет.
Песента разказва за разделението у себе си – от една страна лирическата героиня е изтощена и слаба, от друга – дива и необуздана, готова да излезе на сцената. Въпреки че това я наранява, не може да обърне гръб на своето призвание. Тя описва себе си като изнурена и ранена, размазвайки дори кръв по сцената. Но как би могла да се откаже, когато гласовете на хората викат нейното име? Как да се откаже от изкуството, като то ѝ дава свобода?
Everybody Scream е изпълнена със загадъчност, болка и дива красота. Заглавието, което призовава всички да крещят е препратка към душевно освобождаване от гнева и дръзко изразяване на болката. Споменатият по-горе кървавочервен цвят е символичен именно за тази песен, тъй като певицата носи и червена рокля в клипа. В много от рекламните материали също виждаме присъствието на цвета, включително и грамофонната плоча. Символ на кръвта, агресията, раждането, прераждането. В клипа към песента се показва как тази нейна лудост скоро обхваща всички около нея като могъщо заклинание. Гласът ѝ, като на сирена, омагьосва всички, а тя се превръща в модерно въплъщение на вещица.
Песента приключва със заключителна част (и последен акт във видеото), в която се възпяват образите на лекарствата, инжекциите и болката – процес, през който тя е трябвало да мине, за да стигне дотук. Визуално е изобразено като борбата срещу четири женски фигури, които искат да ѝ отнемат тази свобода. Те се явяват като нейни посестрими в началото на клипа и изпълняват нейните команди, но впоследствие те са тези, които я удържат в нейния порив към освобождение. Това е често срещан мотив във видеата на Флорънс, искайки да покаже че единственото нещо, което те възспира, си самият ти.
Месец по-късно, излиза и вторият сингъл от албума – One of the Greats. Той обаче няма нищо общо с първия – докато Everybody Scream е смесица от растящо напрежение, ритуално освобождаване и дори истерия, One of the Greats ни пренася в друг свят, по-бавен и мистичен. С дължина от шест минути и акомпанимент от електрическа китара, песента ни води към другите изисквания на славата.
Лирическата героиня разказва за едно възкресение. Как е изпълзяла изпод земята, за да се върне от мъртвите и да се издигне отново по пътя към величието. Песента адресира връзката със сцената като с мъж, представен като кукловод, който я направлява, погребва и възкресява, когато има нужда от нея. Идеята е да покаже и позицията, която мъжете си позволяват да имат над жените в шоубизнеса.
Финалът на песента поема в друга посока, изразяващ надежда за свобода, любов и щастие, когато човек пусне светлината в живота си, обръщайки гръб на всичко останало.
Невъзможно е да не се направи паралел между предстоящия албум на Florence + The Machine и третия им студиен албум, How Big How Blue How Beautiful. Изключително силен албум от 2015г., въплъщаващ различните стадии на една връзка и отвеждащ на едно пътешествие към преоткриването на Аза. Електрическите китара и ниските тонове на One of the Greats пренасят слушателя в свят, подобен на мистичната картина, която Various Storms and Saints оставя след себе си в съзнанието оставяйки те да размишляваш, а призрачните вокали отекват в теб дълго след това.
От друга страна, живото и „необуздано“ звучене на Everybody Scream, което събужда у слушателя желанието да се присъедини към груповия хор от викове, наподобява на този див устрем, който чуваме в песни като Queen of Peace, Delilah и What Kind of Man.
Очакваме с нетърпение новия албум на британската група, който ще излезе след по-малко от месец, в деня на Вси Светии (също специално подбран ден заради зловещата репутация на празника и връзката на албума с окултното), и от „Око за Око“ няма да пропуснем да го отразим подобаващо.
Още текстове на Павел Виденов очаквайте тук.
Илюстрация: Калин Станев
Вашият коментар